Населението на България е 7 351 234 души

Към 1 февруари тази година населението на България е 7 351 234 души – с 581 750 по-малко, отколкото през 2001 г., съобщи председателят на Националния статистически институт /НСИ/ Мариана Коцева. Тя уточни, че вече в три поредни преброявания – от 1992 г., 2001 г. и сега, се наблюдава намаляване на жителите на България, както и на възрастовата група под 18 г., като в същото време се отчита увеличаване на процента на хората над 64 години. За последните 10 г. техният дял е нараснал от 16,8% на 18,9%.
Преброени са 2 826 740 домакинства, всяко средно с 2,6 души, както и 3 898 688 жилища, обитавани средно от по 1,9 лица. Налице е изразен и засилващ се процес на демографско остаряване и на намаляване на населението. Това е един от основните изводи от приключилото преброяване, предварителни резултати от което бяха оповестени вчера от НСИ.
През 2001 г. 19,4 от населението е било на възраст под 18 години, докато десет години по-късно делът на най-младите вече е 15,9. Увеличава се делът на населението на възраст между 18 и 64 години – от 63,9 % през 2001 г. на 65,2 % при сегашното преброяване. Най-голямо увеличение има при хората от третата възраст. Докато в началото на ХХІ век те са съставлявали 16,8 от населението на България, то в момента хората над 64 години вече са 18,9 на сто.

2/3 живеят в градовете

Цели 72,9 на сто от населението живее в градовете, но само в пет от областните центрове се наблюдава прираст. Това са София, Варна, Бургас, Велико Търново и Благоевград. За 10 години населението на столицата се е увеличило с близо 179 хил. души и в момента е 1 270 284. В Пловдивска област жителите са нараснали с 15 824, но град Пловдив е намалял с 6428 човека. Във Варненска област са се заселили нови 13 461 души, от които 17 600 – в морската столица. В Бургаска област прирастът е 8566, от които близо 5000 са се заселили в Бургас. Населението на Велико Търново е нараснало с 1300 души, а на областта – с 1631. Най-много са намалели жителите на областите Видин и Враца – с цели 23,9 на сто, следвани от област Монтана с 20,1 на сто. Видин и Ловеч са областните центрове с най-голям процент напуснало ги население – близо 18 на сто.
Няма промяна в класацията на 10-те най-големи градове: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич, Шумен. В София живеят четири пъти повече хора, отколкото във втория по големина Пловдив, който пък е само с 1310 човека по-многолюден от третия – Варна. Сливен удържа осмото място пред Добрич с едва 376 души преднина.
В десетте най-големи села живеят с пъти повече хора, отколкото в десетте най-малки градове. Най-многолюдно е софийското Лозен. Населението на тези села, повечето от които са около София, е между 4040 и 6276 души, а на десетте най-малки градове – между 208 за Мелник до 1289 човека в Ахтопол. В 186 населени места няма преброени жители. На този етап обаче НСИ няма и подробности за тези обезлюдени места.

Емиграцията намалява

Две са основните причини за намаляване на населението на България – отрицателният прираст и емиграцията, коментира Финка Денкова, шеф на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ. На отрицателния прираст се дължи 67 на сто от стопяването на населението през последните 10 години, а на емиграцията – 33 на сто. Изтичането на хора зад граница е намаляло с 5 % в сравнение с периода 1993-2011 г. Общо за тези 18 години от България са емигрирали 410 472 души – 217 809 в периода между преброяванията през 1992 и 2001 година и 192 663 човека от 2001 до 2011 година. Тенденцията е в намаляване на броя на българите, които напускат дългосрочно границите на страната.
Повече данни за предварителните резултати от преброяването можете да прочетете на сайта на НСИ: www.nsi.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: