М. Михайлов: Управлението на земеделието не е показване и опитване на салами

Най-големият проблем, с който се сблъскваме е е присъствието на фалшиви продукти на пазара, етикирани като еко и био прокукти, каза Живко Джамяров, председател на асоциацията на биотърговците на форума "Развитие и приложение на европейските стандарти в биопроизводството - приоритет на Стратегия 2020", предаде репортер на БГНЕС. Джамяров посочи, че това е проблемът и на биопроизводителите. Те са сигнализирали преди месеци МЗХ и лично министър Мирослав Найденов, но и така не са получили отговор. В това време определено нараства търсенето на биопродукти в България. Според Джамяров държавата по никой начин не подпомага развитието на биопроизводството и екологичното чисто земеделие, като посочи, че в повечето страни от ЕС един от факторите за стимулирането им, че те се облагат със ставка от 5% ДДС, а както е известно у нас тя е единна от 20 %. На страницата на МЗХ публикуваните разгледани проекти в биопроизводството са с дата от септември, м.г., което е също доказателство за тази незаинтересованост, каза от своя страна депутатът от Синята коалиция Михаил Михайлов, член на ПК по земеделие в НС. той каза, че ще лобира за занодателни инициативи, за да не бъдат затворени вратите към тези производители и разглеждането на проектите им да не се бави. Управлението на земеделието у нас е лошо, защото то не е ходене по магазините за показване и опитване на салами. Колегата му от Румен Христов, зам. председател на СДС и бивш земеделски министър 1995-1996 и 1997г. посочи, че още през 1993 г. в съвместен проект със Световната банка са заявили, че България е обречена да се занимава със земеделие, благодарение не само на традициите, но и на факта, че по на Юг от нас в Африко и Близкия изток пустинните площи силно ограничават и оскъпяват това производство. При откриването на форума евродепутатът надежда нейнски заяви, че че България може да бъде зеленият остров на Балканите и на Европа. Че всички ние може да живеем в чиста и подредена държава, в която децата ни да растат здрави, заобиколени от щедра и сигурна околна среда. Най-логичният път за постигането на това е чрез развитие и стимулиране на сектори като биопроизводството и биотърговията. А това е невъзможно без създаването и приложението на условия както на европейско, така и на национално ниво, които да водят до устойчиво икономическо развитие на малкия и среден бизнес, до ефективна борба с климатичните промени и до реално опазване на околната среда, аргументира се Нейнски. Според нея се налага да признаем, че биопроизводството и екологично чистото земеделие са почти бутиково занимание в България. Тук то струва скъпо, не се реализира лесно на националния пазар и се контролира при неясни условия. Биопроизводителите и биотърговците се сблъскват с редица проблеми като липсата на синхронизация между българското и европейското законодателство, огромно забавяне на изплащането на целевите субсидии, неизпълнение на Националния план за биологично земеделие, редица пречки за достъп до европейските програми и за пълноценно усвояване на европейските средства в сектора. И всичко това се случва в пълно противоречие както с тенденциите за "Зелена Европа", така и на природните дадености и национални традиции у нас, категорична е Нейнски. Изграждането на био-икономика до 2020 година в Европа е един от приоритетите на водещата инициатива "Съюз на иновациите" на Стратегия 2020. Европа по традиция винаги е била силна в сферата на научните изследвания и проектите, но държави като Китай, Южна Корея и Турция бързо ни настигат и един ден може да се окажем в ситуация на внос на продукти на биологична основа. От европейска гледна точка, с преговорите за новата многогодишна финансова рамка всъщност настъпва благоприятен момент за преговори за адаптиране на Общата Селскостопанска Политика и Политиката на научни изследвания и иновациите към въпросните предизвикателства, подчерта българският евродепутат. Тя напомни, че в същото време в сряда Европейският парламент прие резолюция, в която бяха изразени съмнения за "изключително висок процент" на измами в България по програма САПАРД за 2009 година. По данни на ЕК, той възлиза на 20% и е най-високият процент, отчитан за всички анализирани фондове за земеделието. При това – повечето случаи на съмнения за измама в страната са били открити по-скоро чрез външен контрол или намеса, отколкото чрез упражняване на вътрешен контрол на национално равнище. Затова евродепутатите призовахме ЕК да продължи да упражнява надзор над българските власти, за да се подобри управлението на евросредствата, категорична е Нейнски. Ще имаме воля оттук нататък, ние ще се занимаваме с тази тема. Биопродуктите и чистото земеделие ни прави различни и по-конкурентоспособни, като страна. Това каза лидерът на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров. Ние бяхме първите, водихме в НС борба срещу ГМО, бяхме първоначално малцинство, но постепенно успяхме и с помощта на обществото. Тази битка беше много важна. Но ни предстои нова битка и това е битката срещу строежа на АЕЦ "Белене", защото тогава няма да имаме никаква възможност за развитие на биопроизводство, заяви Димитров. Според него в НС трябва да се изработи стратегия за биопроизводство, да се подпомагат производителите и да се направи всичко възможно усвояването на еврофондовете на средното ниво в ЕС. Поради лошото управление в земеделието хората трябва да връщат пари за минали години. Не може да продължава това лошо управление в селското стопанство. И дори има парадокс - мнозинството в НС от ГЕРБ, оценявайки министрите, е писало най-много двойки на Мирослав Найденов, посочи иронично Мартин Димитров. Участниците във форума, преди всичко производители, бизнесмени и представители на неправителствени организация отчетоха незаинтересоваността на ръководството на МЗХ, включително и неизпълненото обещание да се включат в дискусията. В последния момент за отклонили участието си зам. министърът на земеделието и храните Светла Боянова и Йордан Войнов, директор на БАБХ. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: