Свобода, равенство, изгода - операцията на Франция в Кот д’Ивоар

Никола Саркози първо изпрати изтребители в Либия, после — хеликоптери в Кот д’Ивоар. Официално Франция защитава цивилното население съгласно мандата на ООН. С военната операция в Западна Африка обаче тя преследва и егоистични цели: Париж има там значителни икономически интереси.

Хеликоптери кръжат над Абиджан, танкове сноват между разположената на летището база на 1600-членната военна мисия „Ликорн“ и френското посолство в центъра на града, недалеч от двореца. Три седмици, след като президентът Никола Саркози разпореди операцията с изтребители в Либия, френските въоръжени сили се намесиха пряко и в гражданската война в Кот д’Ивоар, като атакуваха артилерията и тежкото въоръжение на поддръжниците на Гбагбо.

И в двата случая операциите имат мандат от ООН, подкрепяни са от партньори (съответно Арабската лига и Африканския съюз) и целта им е защита на цивилното население. Официално Франция се бие в Абиджан на страната на наброяващите близо 7500 сини каски на ООН и най-напред се намеси в сраженията по настояване на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун.

Дали всичко е с „хуманитарни мотиви“? Намесата в Кот д’Ивоар напълно служи и на интересите на някогашната колониална сила.
На пръв поглед тя се притичва на помощ на миротворческата мисия на ООН, която не беше в състояние да спре изострянето на вътрешнополитическата криза след изборите през ноември 2010 г. На втория тур на изборите тогава бившият министър-председател Аласан Уатара надделя над президента Гбагбо, който въпреки това се обяви за победител в началото на декември. Въпреки настояването на Африканския съюз да предаде властта и многократните опити за дипломатическо посредничество Гбагбо остана на поста. Междувременно неговият противник се укрепи в хотел „Голф“ в Абиджан, пазен от бетонни стени и сини каски на ООН.

Десетилетия корумпирана политика

Колкото безрезултатни са усилията на мисията на ООН да преодолее продължаващата месеци безизходица, толкова неспособни бяха сините каски да предотвратят военните сблъсъци и кланетата — например в Дуекуе, където в края на март загинаха около 330 души. За масовите убийства в западната част на страната са подозирани привърженици на Уатара. Във всеки случай силите на ООН не са особено ефективни и не са въоръжени за сражения с танковете и тежката артилерия на войските на Гбагбо. Авиацията на ООН разполага едва с три стари бойни хеликоптера от Украйна.

Така че от военна гледна точка интервенцията на французите беше обоснована. Все пак намесата във вътрешните работи на бившата колония означава рязка промяна в досегашната позиция на Франция. Още преди да бъде избран, Саркози обеща да скъса с „кръвосмесителните“ практики в „африканска Франция“ — онази десетилетна „приятелска“ политика, която обвързваше икономическите интереси на Франция със запазването на властта на авторитарните лидери в Африка.

Добрите намерения не траяха дълго. Тъй като тъкмо за Кот д’Ивоар, който доби независимост през 1960 г., ограниченията станаха тесни. Абиджан дълго време се славеше като „западноафриканския Париж“, а 92 процента от населението говорят езика на някогашните колониални господари. Около 600 френски фирми извършват дейност в богатата на суровини — какао, кафе, нефт — страна. Списъкът с големите концерни показва „кой кой е“ сред водещите парижки компании: „Санофи“, „Тотал“, „Болор“ държат ключови позиции в отрасли като нефтохимията, телекомуникациите и инфраструктурата.

„В г-н Саркози се крие малък Джордж У. Буш“

Париж иска да извлече допълнителна изгода от икономическия растеж (между 2,5 и 3 процента), който е подхранван не само от производството на суровини като вълна, каучук и природен газ, а и от разрастващия се сектор на високите технологии. Така че призива на Бан Ки-мун за помощ дойде навреме за французите. „Ние нямаме за цел да играем ролята на полицай за всички страни, които изпитват трудности“, каза още на 3 април френският министър на отбраната Жерар Лонге, но добави: „освен ако не бъдем призовани с решение на ООН“. Ден по-късно летището в Абиджан беше в ръцете на френските войски.

Извършеното от Саркози едностранно активно заемане на страна в Кот д’Ивоар, правно обосновано с резолюция 1975 на Съвета за сигурност, предполага рискове. Уатара, който претендира, че е законно избраният президент на Кот д’Ивоар, би могъл да попадне в положението просто на инструмент и представител на интересите на някогашната колониална сила. От своя страна, Саркози е подложен на критики, че с операциите в Либия и Кот д’Ивоар иска да укрепи пострадалата си репутация. Лявата опозиция във Франция вече упрекна непопулярния президент, че използва военната операция за вътрешнополитически цели. „В г-н Саркози се крие малък Джордж У. Буш“, присмя се например социалистът Жан-Мари Льо Ген.

Във всеки случай този намек не звучи много убедително, когато човек си спомни, че някои социалисти заемаха страната на Лоран Гбагбо, поддържайки многогодишно приятелство. Някогашният културен министър при управлението на Митеран — Жак Ланг — подкрепи авторитарния лидер миналата година, определяйки го като „напредничав политик“ — дори след като Гбагбо се оказа президент, който не приема демократичните решения на мнозинството от своя народ.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: