Бойко лъжецът – статия първа

04/11/11 21:45
(http://e-vestnik.bg/)

Бойко лъжецът – статия първа

Едвин Сугарев

Че българският премиер лъже — това не е никаква новина. Може би малко по-голяма новина представляват редките случаи, в които казва истината — ала не трябва да забравяме, че за него понятието „истина“ просто не съществува. За него истината е това, което е изгодно да се каже в момента. Нищо повече — но и нищо по-малко. Иначе казано — популизъм в най-чистия му, буквално дестилиран вид. Нещо като водка „Путинка“.

Примерите за лъжите му са легион — но може би най-симптоматични сред всички тях са тези, свързани с АЕЦ „Белене“. Най-малкото защото в тяхната матрица се вижда ясно комбинацията от истини и лъжи, върху която се гради управленската му стратегия.

Същата се крепи върху един единствен фундамент, който може да бъде определен като политическа поврътливост. Тактиката е: днес казваш истината — твърдо, с апломб, с удряне по масата и бабаитски закани. Утре казваш точно обратното — сиреч лъжата. Също с перчене и репчене, със същото нагло простодушие и абсолютна убеденост. При което всяка от заитересованите страни е чула лично от твоите уста това, което е искала да чуе, идентифицирала се е с твоето казване — и започва да спори с другата именно на базата на тази си идентификация, а ти си правиш нужното за личния си джоб.

Например: когато стратегическият инвеститор в проекта RWE се оттегли, коментарът на Бойко Борисов беше, че германците се оттеглят, защото не искат да купуват „котка в чувал“ — сиреч не могат да се ангажират със строежа на една ядрена централа, чиято крайна цена не е ясна и подлежи на незнайно колко големи обструкции. Днес, близо две години по-късно, котката е още в чувала — сиреч цената още не е договорена, нов „стратегическият инвеститор“ няма и очевидно няма да има, след като всички опити да бъде намерен друг такъв претърпяха пълен провал. Въпреки това — чрез прословутия анекс 12 към споразумението за АЕЦ „Белене“ Бойко Борисов купи котката в чувала — ангажира се до 30 юни да подпише пълен и окончателен договор за АЕЦ „Белене“, без да знае колко ще му струва и дали изобщо е котка. (Най-вероятно не е. Най-вероятно е пор, опусум или подобно смрадливо животинче.)

За цената обаче стана дума — със също толкова взаимоизключващи се изказвания от негова страна. Освен че определи проекта като „висша форма на корупция“ — едно безспорно точно и вярно определение, Бойко Борисов посочи и хипотетичната цена за построяването му — около 26 милиарда лева. Цена определено реалистична, ако се има предвид централата, хранилището за радиоактивни отпадъци, инфраструктурата, далекопроводите, подстанциите и прочее подобни подробности. Оценката на института за пазарна икономика беше малко по-малка — 11,5 милиарда евро. На каква база при това положение се водят преговори за цени между пет и седем милиарда евро — това изобщо не е ясно.

Още по-малко ясно е как България — най-бедната страна в Европа — ще намери тези милиарди — дори и ако приемем хипотетично напълно невероятното — че руснаците спазят своите обещания. Напоследък стана безпощадно ясно, че — съвсем очевидно под давлението на руския експерт по сделката Валентин Златев, шеф на Лукойл — България и близък приятел на премиера, Бойко Борисов всъщност се е съгласил да отстъпи под руския натиск и да приеме руската индексация — независимо от това, че последната е по-висока от всички действащи инфлационни индекси към този момент — и че се искат повече от два милиарда евро в повече от уж договорената сума от 3, 9 милиарда.

Бойко Борисов набързо забрави собствените си думи за това, че няма да строи Белене по руската цена — и собствените си риторични въпроси от типа на следния: „Ако задължа държавата с шест милиарда в следващите десет години да ги платим, плюс още този един милиард близо, който идва по външния дълг, който да платим след 2013, как ще повишим доходите, пенсиите? Как ще правим инфраструктура, давате ли си сметка?“ Аргументът за това себеотричане е простичък: „А като не даваш пари, какво те интересува каква е цената?“

Това е вероятно моментът, в който премиерът се превърна в рупор на руските интереси и на българското ядрено лоби, което ги обслужва в един съвсем очевиден мафиотско-кагебистки сценарий. Защото идеята, че централата ще се построи изцяло с руски инвестиции, е една дебела и много късокрака лъжа, лансирана именно от „Росатом“.

Никой не казва обаче другата страна на тази „дружеска“ оферта — че става дума за заем, даван при незнайно какви условия и лихви, който ще бъде изплащан чрез произвеждания от централата ток — докато тя изплати докрай своята цена. Това изобщо няма да стане за 15 години, както ни уверяват руските експерти; няма да стане и за тридесет — защото ако вземем зае пример чистата печалба на АЕЦ „Козлодуй“ например и пресметнем на тази база колко време ще ни трябва, докато изплатим въпросните десетина милиарда, ще ни стане ясно, че най-вероятно ще трябва да ги изплащаме дълго след като АЕЦ „Белене“ е приключила проектния си срок — и след като сме я погребали за сметка на българските данъкоплатци.

За 2010 г. например чистата печалба на АЕЦ „Козлодуй“ е всичко на всичко 65 милиона лева — или приблизително 33 милиона евро. Колкото на една средна ТЕЦ.

Да, да, не се чудете. Освен че произвежда ток и го продава, една ядрена централа има и разходи ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/11/11 21:45 http://e-vestnik.bg/11507/boyko-lazhetsat-statiya-parva/