Случаят Емил Чоран или една румънска афера в Париж

в. Евениментул зилей

Кой разрушава румънското общество? Кои тъмни и невидими сили ни превърнаха в едно объркано население, неспособно да действа рационално, живеещо от една импровизация до друга?

Жадни за келепир, обсебени от забогатяването, превърнахме в свои идоли нищожества, неспособни да произнесат и една разбираема фраза. Използват парите си не за да повишат образованието си, а за да си отбелязват в списъка танцьорките на кючек и ветеранките от луксозните бордеи. Моделът на румънското общество може да се резюмира с ключовите думи от една чалга: жени, пари, врагове, алчност, горделивост. Евтината публичност, инфантилното самохвалство толкова ни принизиха, че вече реагираме само на „моркова“ на печалбата и на стимула на насилието или вулгарността. Некомпетентността на чиновниците води автоматично до несолидност на решенията, а визията на ръководителите е разядена от посредствеността на средствата, с които могат да осъществят на практика идеите си.

Върхът на това е, че стигаме дотам да ставаме за смях, дори когато сме движени от най-добри намерения. Наскорошната история с ръкописите и предметите, принадлежали на Емил Чоран (1911-1995 г., голям френски философ от румънски произход - б.р.), показа още веднъж какво означава неразбирането и пренебрежението, което румънците имат едни към други. Вместо да се разберат помежду си, предпочетоха да наддават безсмислено, достигайки до невероятни суми, сякаш трябваше да покоряват рекорди, а не да постигнат целта с възможно най-малки разходи.

Вярно е, че за това беше нужна поне минимална координация. Но кой да я направи? Ако министрите не познават дори собствените си закони, защо да се чудим, че бивш директор на академия пуска информации, които вместо да изяснят нещата, предизвикват диверсия, саботирайки една операция, която можеше да бъде увенчана с успех. „Частниците“, които изпратиха свои емисари в Париж, знаеха много добре, че в дванайсетия час две институции от Румъния бяха успели да се запишат в надпреварата. Но продължаваха да действат под магията на лъжливата и злонамерена преса в Букурещ. Телевизиите продължаваха да поддържат до задушаване пламенната атмосфера, създавайки усещането, че те — хората с пари, могат да бъдат спасителите на нацията.

Защо румънските „частници“ и държавните институции действаха в най-чистия автохтонен стил, изключвайки сътрудничеството и преследвайки пълното унищожаване на конкуренцията? Защото това си знаем от вкъщи. Защото това виждаме постоянно в семейството, на улицата, по телевизията. У нас не съществуват единодушно приети истини, а истини за лична употреба. Върхът на това е, че всички твърдят, че искат общото благо и че са движени от един опустошителен патриотизъм. Накрая победителят обяви, че ще дари на „румънската държава“ трудно получената документация на Чоран. Очаквам с нетърпение чудото да се случи.

В действителност ще се случи съвсем друго нещо: спечелилият търга в Париж ще се постарае да запази на високи нива вече съществуващата пожароопасна атмосфера, ще показва недоверието си към държавните институции, докато една от тях купи, под натиска на общественото мнение и на пресата, естествено на доста по-висока цена, това, което в една страна с нормални хора можеше да бъде купено с една разумна инвестиция. Пристъпите на патриотизъм ще бъдат забравени, а алчността ще надделее над демагогията, която вече хвърля над „сделката Чоран“ тежки дипли на популизъм и цинизъм. Трудно ми е да не виждам в това още един „шарж“ на некомпетентността, глупостта и безотговорността, достойни за най-безмилостните страници на Чоран.

Ако е добронамерен, „частникът, влюбен в Чоран“, може да се обърне още сега към някоя от институциите, където ръкописите и предметите, принадлежали на „дежурния скептик“, би заслужавало да стигнат: Централната университетска библиотека, Националната библиотека, Румънската академия, Музея на литературата. Или, дори още по-добре, ако атмосферата на родината толкова му е помогнала да се къпе в пари, може дори да построи музей на Чоран.

П. П. За дежурните бдителни наблюдатели, които четат под лупа злонамерените ми статии, добавям следното: Румънският културен институт (РКИ), в чието ръководство участвам, няма нито законовите правомощия, нито нужните средства за покупката и администрацията на движимо имущество от националното богатство (не е достатъчно да купиш, трябва и да осигуриш подходяща употреба на закупените предмети, а РКИ няма на свое подчинение нито музеи, нито библиотеки, нито мемориални къщи). Но това не означава, че сме останали пасивни по отношение на тази наистина изключителна ситуация, появила се сякаш от небето. Доколкото беше във възможностите ни, сигнализирахме румънските институции, които биха могли да се включат законно в търга, а в лицето на директорката на РКИ в Париж предложихме на място нужните информации и директна помощ за записване за търга. Дори нещо повече — представителите на РКИ положиха всички усилия, като участваха на практика в целия процес на търга, доставяйки логистиката, необходима за едно достойно участие.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: