Гърците минават на натурална размяна

Франс прес

Размяна, колективни хранения и доброволен труд: гърците се организират и откриват начини на действие, за да се справят без помощта на държавата и да устоят на рецесията, която тегне над тях трета поредна година. В една по-скоро индивидуалистична страна, където гражданското общество и светът на градските сдружения бяха не особено активни досега, кризата накара да изплува нуждата от солидарност и структури, които си поставят за цел да бъдат “отговор” на мерките за икономии, подчертават експерти.

Като се започне от “Скорос” (молец) - магазин, който наскоро отвори врати в бохемския квартал Екзархия в центъра на Атина. Тук човек може да се отърве от това, което вече не му е нужно, или да вземе безплатно дрехи, уреди и мебели. Според Лили Ахриани, икономистка, която е работила преди кризата във финансовия сектор и днес се бори за “алтернативни” инициативи, “хората търсят решения, за да харчат по-малко пари, като запазят известно качество на живот”. “Има промяна в манталитета, която е може би продукт на по-дълбока необходимост”, добавя тя.

На площад Екзархия комитет на жители на квартала е оформил зелено пространство за децата. Там се организират и колективни хранения, а тенис-маса е поставена на открито, за да се прогонят наркоманите, които преди това се събираха в този район. “Хората се безпокоят и разочаровани от социалния модел, следван досега, търсят ново кредо”, отбелязва Леонидас Николау, агроном и член на асоциация на дребни производители и занаятчии, които организираха първия си фестивал в Кипсели, близо до Атина.

Гърция, която миналата година бе спасена от фалит от еврозоната и Международния валутен фонд, трябваше да предприеме мерки за икономии, за да оздрави обществените финанси. Според Василис Карапостолис, преподавател по комуникация в университета Пантейон в Атина, “гражданите, най-вече младите, които досега бяха много резервирани към колективни действия, започват да се мобилизират, да си задават въпроси и да търсят отговори на трудностите на ежедневния живот”.

Макар че семейството “продължава да бъде доминиращ модел” в гръцкото общество, както в повечето страни от Южна Еввропа, “връзките вече не са така силни и младите търсят обществено пространство, за да се срещат и да говорят за проблемите си”, обяснява Карапостолис. Неотдавнашен графит на стените в Атина, призоваващ “Да завладеем отново свободните пространства”, “е доказателство за това”, казва той, като добавя, че “когато трудностите достигнат предела, хората се чувстват длъжни да действат”.

Някои жители на Атина, “уморени да се оплакват или все да чакат другите и специално държавата”, заплашена от фалит, решават да вземат нещата в свои ръце по инициатива на много популярната група Атенистас, създадена в интернет. Тези доброволци, желаещи “да направят нещо за града”, садят дървета или почистват обществени места.

Ана Алману, говорителка на Климака - асоциация за подпомагане на бездомни, има наблюдения, че броят на хората, готови да полагат доброволен труд, се увеличава през последните месеци. “Кризата отчасти направи хората по-чувствителни”, казва тя. По думите й броят на бездомните в Гърция е около 20 000 души, което е много под цифрата за други европейски страни.

Някои стари активисти се колебаят да повярват в дълбока промяна на обществото. “Тези, които се интересуваха преди кризата от алтернативни решения, продължават да го правят, няма нови последователи. Трудно е за хората да променят начина си на живот”, казва Йоргос П., активист на движението за справедлива търговия.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: