Търси се лидер за либийските бунтовници

Ройтерс

Близо два месеца след началото на борбата им за сваляне на Муамар Кадафи либийските бунтовници нямат харизматичен политически или военен лидер, който да може да формулира каузата им и да играе ролята на знаменосец на народа.

Революционното движение създаде преходен национален съвет, оглавен от Мустафа Абдул Джалил и «извънреден кризисен» щаб, ръководен от Махмуд Джибрил. Те и други високопоставен представители на движението обаче не се набиват на очи и почти не са разговаряли с медиите, да не говорим да излязат по улиците и да се смесят с хората, които всеки ден скандират призиви към Кадафи да се оттегли.

Няма еквивалент на Фидел Кастро, мозъкът на кубинската революция, или дори на Корасон Акино, която стана лице на народните бунтове във Филипините през 1986 г. въпреки липсата си на политически опит. Първата поява пред медиите на високопоставен представител на бунтовниците от няколко седмици беше на човек, който в продължение на години беше тясно свързан с Кадафи — бившият вътрешен министър Абдул Фатах Юнис. Той премина в лагера на бунтовниците и сега командва тяхната армия.

Във вторник Юнис използва пресконференция, за да нахока НАТО за неубедителните според него действия при бомбардирането на силите на Кадафи, въпреки че без тази подкрепа въстанието почти със сигурност вече щеше да е смазано. Той не представи конкретна оценка на военната ситуация и на това доколко е реалистична мечтата на бунтовниците да превземат Триполи.

Ръководителят на кризисния щаб Джибрил изглежда уравновесен човек с добри маниери, но името му се споменава рядко. Някои от бунтовническите бойци смятат, че това не е проблем и че всъщност показва народния характер на въстанието. «Никой не ни води, народът води тази революция. Тя е в ръцете на хората», казва 19-годишният студент Халин ал Енеси на митинг в Бенгази, люлката на революцията.

На въпроса кой според него оглавява движението, той отговори: «Мисля, че Мустафа Абдул Джалил. Имаме нужда от това, заради външния свят». Двайсет и шестгодишният инженер Мохамад Месмари също твърди, че либийският народ оглавява въстанието. «Мустафа не е нашият водач, но се нуждаем от водач, за да организираме армията си на фронта», казва той.

Според лидерите на бунтовниците липсата на ясно изразен ръководен център не е непременно нещо лошо. «Това е бунтът на народа срещу нещо изключително зло. Ще видите да се появяват лидери, след като постигнем целта си», казва Джалал Елгалал, член на медийния комитет на преходния съвет. «Западът не бива да мисли твърде много за публичността. Много от тези хора не ги интересува друго, освен Кадафи да бъде свален».

ОТ СЪДА КЪМ ХОТЕЛА

Ръководството на бунтовниците премести главния си команден център от разнебитената сграда на съда на крайбрежния булевард в Бенгази, окичена със знамена и плакати против Кадафи, в елегантния и уединен хотел «Ал Фадил». Там те приемат пратеници от Европа, Съединените щати и други части на света, желаещи да разберат кои точно са лидерите на революцията.

В сряда американският пратеник Крис Стивънс се срещна там с членове на съвета. «Те искат да научат повече за нас заради желанието ни да бъдем признати. Разговорите се въртяха около членовете на съвета и това що за хора са те», каза на пресконференция високопоставеният член на съвета Абдел Хафид Гога.

И двамата най-главни лидери са бивши хора на Кадафи. Мустафа Абдел Джалил беше министър на правосъдието при Кадафи, но напусна поста през февруари, като посочи за причина непропорционалното използване на сила срещу протестиращите в Бенгази в началото на въстанието. Той няколко пъти залитна към идеята за преговори с Триполи, която беше отхвърлена от другите водачи на бунта.

Махмуд Джибрил е прекарал по-голямата част от кариерата си в чужбина. Той беше директор на либийския държавен икономически институт, но напусна, след като Кадафи отхвърли предложението му за либерализиране на икономиката. Джибрил ръководи дипломатическите усилия на бунтовниците. Другите лидери са предимно бизнесмени, юристи и други професионалисти, често пъти получили образованието си в САЩ или Великобритания. Редиците на бунтовническата армия и на нейните поддръжници са пълни със студенти и с много безработни.

ОТ НУЛАТА

Водачите на бунта изтъкват, че той е бил спонтанен, непланиран, че структурите и стратегията са били изградени от нулата. При управлението на Кадафи всякакви политически организации и протести бяха забранени, така че дори най-основните форми на организация, като осигуряването на поток от надеждна информация, беше тежка задача, обясняват лидерите хаоса, който понякога настъпва в ежедневните им операции.

Движението се определя най-вече от това, срещу което се бори — Кадафи, когото бунтовниците неуморно осъждат като тиранин, убиец и грабител на либийското богатство. Заявените надежди на бунтовниците за нова Либия включват конституция, избори, върховенство на закона в едно прозападно, светско и капиталистическо общество. Те се надяват също, че петролните богатства на Либия, малко от които достигнаха до масите, ще помогнат за възстановяването на страната.

Многократните обърквания, които настъпваха около назначенията на лидерите, загатват за напрежение в съвета между тези, които искат бързо да създадат силно правителство и онези, които вярват, че такова правителство би било нелегитимно, докато страната остава разделена на две.

Водачите омаловажават твърденията за вътрешни спорове за политиката на движението. «Да, има някои различия, но това е нормално. По принцип всички вървим в една посока», ...

Свързани новини: