Ако Асад падне, Близкият изток ще бъде прекроен

в. Гардиън

Сирийският режим, който отдавна е ключов играч в борбата за власт в Близкия изток, реши да отвърне на удара с пълна сила. Изглежда режимът е решен да разбие приливната вълна от народни протести, която помете режимите на Тунис и Египет, която заплашва управниците в Либия, Йемен и Бахрейн и сега отправя предизвикателство към държавата и властта в няколко сирийски града.

Ако сирийският режим на президента Башар Асад не успее да затвърди властта си и вместо това падне или просто бъде омаломощен от продължителен период на народни вълнения, геополитическите последствия ще бъдат значителни. Съюзниците на Сирия - Ислямска република Иран, шиитското съпротивително движение Хизбула в Ливан, правителството на Хамас в Газа - всички те са под напрежение. За трите съюзника загубата на подкрепата на Сирия ще е болезнена.

Израел несъмнено ще бъде много доволен от подобно развитие. Той отдавна иска да прекъсне оста Техеран-Дамаск-Хизбула-Хамас, която оспорва регионалното му господство и дори придобива някакъв възпиращ ядрен капацитет, нетърпим за Израел. Но израелските нагласи може да бъдат смекчени, имайки предвид опасенията, че Асад може да бъде заменен от ислямистки режим, който е много по-опасен за сигурността му.

За момента може да се каже, че отстъпките и обещанията, направени досега от Асад, са твърде малки, направени са твърде късно и не успяха да задоволят протестиращите. Последните няколко дни отново имаше демонстрации, които стават все по-многобройни, все по-гневни и антиправителствените си лозунги започват да приличат на въстание. Режимът отвърна с огън, полицейски час, масови арести и кордони около градове и села. 200 демонстранти вероятно са убити.

Белите ръкавици са свалени. През уикенда сирийското вътрешно министерство разпространи смразяващо предупреждение: „Повече няма място за снизходителност и търпимост при прилагане на закона, гарантиране сигурността на страната и жителите й и опазване на обществения ред“.

При всички положения хардлайнерите от режима вече спечелиха дебата с реформаторите, ако въобще е имало такъв. Протестиращите на свой ред затвърдиха позицията си в резултат на суровия отговор на режима. Сочейки с пръст ключови роднини на президента - брат му Махер Асад е командир на Републиканската гвардия, а братовчед му Рами Махлюф е изключително богат бизнесмен - някои искат не просто по-добро управление, но и смяна на режима.

Ясно е, че в речта си на 30 март - единствената му обществена проява напоследък - президентът пропусна историческа възможност да утвърди лидерството си и да възстанови спокойствието. Ако бе обявил отдавна закъснели мерки - отменяне на извънредното положение, освобождаване на политически затворници и правозащитници, изправяне пред съда на корумпирани служители на режима, ограничаване на правата на силите за сигурност, разрешение за създаване на нови политически партии, които да оспорят монопола на партията Баас през последния половин век - той можеше да успее да поведе страната си към демокрация по турски модел, както го посъветва приятелят му и съюзник, турският премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Той можеше да спаси положението, като драматично обяви незабавни реформи. Но влиятелните интереси, които зависят от режима, може да направят невъзможна такава радикална промяна. Вместо това Сирия може би я е обречена на тежка борба между режима и опозицията, водена на улицата, с нарастващо насилие. Въоръжените сили на режима може да гарантират, че ще имат надмощие, но това ще се отрази зле и на без това подкопаната му легитимност.

В по-широк аспект в региона се разпадат съюзи, формирани в критичния период преди 30 години, когато станахме свидетели на мирния договор между Египет и Израел през 1979 г., иранската революция същата година, разрушителната инвазия на Израел в Ливан през 1982 г., последвана от 18-годишна окупация на Южен Ливан, довела до появата на Хизбула. Като съюзник на Сирия във войната от 1973 г., Египет промени позицията си и стана партньор на Израел в усилията за мир. Иран, който бе съюзник на Израел по времето на шаха, промени позицията си при Ислямската република и стана партньор със Сирия. Сирия и Израел размениха партньори.

Тези съюзи сега са под заплаха. Египет след Мубарак вероятно ще се отдалечи от Израел и ще се присъедини към арабския лагер, а съюзът на Сирия с Иран, който не се харесва на сунитското мнозинство, може да бъде заплашен от смяна на режима в Дамаск. Други значителни промени в регионалната геополитическа карта включват появата на Турция като печеливш играч, насърчаващ търговията и уреждането на конфликтите, и бавното възстановяване на Ирак като главна арабска сила от разрушенията, причинени му от Тони Блеър, Джордж Буш и произраелските неоконсерватори в Америка.

Дали в такъв случай ще станем свидетели на промени в съюзите, формирани преди 30 години? Ирак и Иран, които водеха тежка война през 80-те години на миналия век, сега могат да се сближат, при условие че са ръководени от шиити. Заедно те ще оформят един могъщ и влиятелен блок. Колосалните инвестиции на Америка в Ирак като човешки ресурси и богатства ще изглеждат по-напразни от всякога.

Някои неща обаче може да си останат същите. След като кризата утихне, Турция ще продължи да култивира приятелството си със Сирия, независимо от режима там, защото Сирия ще остане ключов фактор в амбициозната политика на Турция към арабския свят. Турция всъщност може да замести Иран като главен регионален съюзник на Сирия.

Освен това кризата едва ли ...

Свързани новини: