От Кремиковци до Белене

26-годишен младеж, управител на фирма с едномесечна история, купи „Кремиковци“. Из под гъстата българска финансова и политическа мъгла изведнъж се появи силуетът на едни 316 млн лева. „Едни пари“, както казва моя приятел Иван Тошев от Сдружението на малкия и среден бизнес. За да си представи човек каква колосална бизнес сила ще да е “Eлтрейд къмпани” ООД, най-вероятно трябва да посегне към статистиката. Според нея сумата от 361 милиона е равна на:
- 10 процента от преките чуждестранни инвестиции за миналата година и със сигурност близо до размера на тези, които са направени през първото тримесечие на 2011-та

- общата сума, преведена от НОИ през март на всички български пенсионери

- един път и половина път повече от бюджета за наука и близо 4 пъти повече от бюджетът за култура на страната.

Все пак, учудването на българина не бе задълго. Оше вчера в медиите бе изказано предположението, че реалният купувач е „Надин“, най-голямата фирма в сектора с изкупуване, преработка и търговия с метали. По стечение на обстоятелствата пък завчера бях в програма „Христо Ботев“ на националното радио, за да си говорим с водещата Люба Константинова за търговия с цветни метали.

По време на предаването изказах учудване, че най-активният в лобирането на наскоро приетите промени в Закона за управление на отпадъците е министър Цветан Цветанов. Именно от неговата уста излезе съобщението, че пунктовете за изкупуване на цветни метали в страната ще бъдат сведени до 400. Новоприетият закон предвижда още ред ограничения в търговията с цветни метали до едно в полза на най-едрите играчи на пазара. Като роден и израсъл по тези земи аз съм последният, който ще приеме като първа грижа на вътрешния министър борба с кражбите в сектора, а не именно неговото по-нататъшно развитие. По начин, който е добър за управляващите, раазбира се.

С цел да изясня нещата поне за себе, позвъних на Владимир Димитров, изпълнителен директор на Българската асоциация по рециклиране. От него научих, че в предмета на дейност на „Елтрейд“ липсва ключовата дума “отпадъци”, така че компанията ще реже и продава най-вероятно на лицензиран търговец във бранша. Не е трудно да се досетим, че този търговец ще бъде именно фирмата, която стои зад гърба на младежа. Също така не е трудно да се досетим на кого тя ще разплаща за направените услуги.

Впрочем, в това, че Лъчезар Варнаджиев е от Белене, има дори символика. Както се казва, отива една рожба на българо-съветската дружба в София, задава се друга в крайдунавското градче.

Виж още текстове в блога на Пламен Даракчиев

Прочети цялата новина

Свързани новини: