Взаимни подозрения спъват възхода на новите големи

Ройтерс

Когато индийските медии съобщиха неотдавна, че китайски войски са навлезли в контролираната от Пакистан част на Кашмир, реакцията на Китай беше яростна. „Подобни приказки са напълно безпочвени и тотално абсурдни“, заяви пред журналисти миналата седмица говорителят на китайското външно министерство Хун Лей.

Тази малка случка припомни големите политически различия между лидерите на пет от най-големите развиващи се икономики в света, които утре си дават среща в Китай. Лидерите на страните от БРИКС — Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка са си поставили амбициозни цели — от ребалансирането на световната икономика до придаването на по-голямо влияние на развиващия се свят в Г-20 и Международния валутен фонд.

Макар и, взети заедно, да образуват почти една пета от световната икономика и наистина да имат общи интереси, между тях съществуват и множество разногласия. Едно от тях са близките отношения между Китай и Пакистан. Следователно по-широките аспирации на членките на БРИКС вероятно ще бъдат възпрепятствани от подозрения и разминаващи се позиции по някои ключови въпроси.

Според дипломатически източници утрешният форум в курорта Саня в Южен Китай, в който за първи път ще участва и Южна Африка, ще продължи само няколко часа.
„Те имат общи черти, като сравнително ниската степен на развитие […] и желанието им да установят нов световен икономически ред, при който да имат по-голяма тежест и гласът им да се чува“, коментира Ури Дадуш, председател на Международната икономическа програма към фондацията „Карнеги“ за международен мир. „Като изключим това, различията между тях са огромни. Съществуват съперничества, големи съперничества, особено между Китай и Индия. Освен това в дългосрочен план съществува потенциално съперничество между Русия и Китай“.

Дори по въпроси като този дали петте държави трябва да установят по-формален механизъм, като например секретариат, няма консенсус, нито пък ясна представа кога или как в групата може да се включат нови членове като Индонезия, Турция или Мексико. На предишните две срещи в Русия и Бразилия по този въпрос не бяха взети решения.

И все пак, макар да няма голяма вероятност на срещата да бъдат постигнати конкретни резултати, за големите развиващи се икономики в света тя ще бъде форум, на който те ще могат да координират гледните си точки по отношение на глобалните финансови реформи, цените на стоките и други общи проблеми.

„Това е важна среща. В нея се включва нова членка, а страните демонстрират решимост да заемат политически позиции“, смята Крис Алдън, ръководител на програмата за нововъзникващите икономически сили в Лондонския колеж по икономика. „Те искат да станат представители на целия развиващ се свят и нововъзникващите сили, така че това обяснява защо включиха Южна Африка. Всичко това ме навежда на мисълта, че в начина, по който гледат на себе си, има самоосъзната политическа мотивация“, добави той.

НЕ ОСОБЕНО ЕДИНЕН ФРОНТ

Групата БРИКС, която произлезе от БРИК — термин, създаден от Джим О’Нийл от „Голдман сакс“ през 2001 г., възникна като хлабав единен фронт за натиск върху богатите западни икономики, особено Съединените щати, които традиционно доминират в световната дипломация.

Южна Африка поиска да се включи в групата на срещата на върха на Г-20 в Сеул и беше поканена от Китай да участва в срещата в Саня. Петте страни членки образуват малко под 18 процента от световната икономика, която през 2010 г. възлизаше на 62 трилиона долара, макар че БВП на Китай е по-голям от този на всички останали членки, взети заедно.

Икономическото им влияние нараства, докато развитият свят се бори с дефицит или нисък растеж и страните от БРИКС започват да действат като обединен блок в Г-20, създавайки контрапункт на клуба на богатите държави Г-7. Китай например изрази надежда, че ще успее да убеди групата на срещата в Саня да формулира обща позиция по отношение на колебанията на цените на стоките за срещата на Г-20 във френския град Кан по-късно тази година.

Въпреки това, в някои отношения отделните страни в БРИКС водят твърде различни политики. Бразилия, Индия и Южна Африка са жизнени демокрации, поддържащи близки отношения със Съединените щати. Китай, който вече е втората икономика в света, е комунистическа държава с нисък праг на търпимост към политическото несъгласие и крехки отношения с Вашингтон. Въпреки затоплящите им се отношения, Китай и Индия гледат с подозрение една на друга, през спорната и милитаризирана граница. Индия се безпокои и от близките отношения на Китай с Пакистан.

Страните от БРИКС дори не са се опознали добре взаимно, отбелязва Пей Чанхун, директор на института по финанси и търговия към Китайската академия за обществени науки. „Не можем да кажем, че разбираме добре тези големи развиващи се държави. [.. .] Те също не разбират особено Китай“, каза той на семинар миналата седмица.

Далеч не е сигурно, че срещата в идиличния курорт Саня ще постигне твърдо решение за каквото и да било, дори по икономически теми. Бразилия изрази безпокойство, че Китай несправедливо и умишлено поддържа нисък курс на валутата си, поради което Бразилия е залята от потоп от евтини китайски стоки. Китай е непреклонен, че темата за юана не подлежи на обсъждане. Пътят на групата в бъдеще също е несигурен. Някои членки искат да се създаде много по-официална структура на БРИКС.

Новият президент на Бразилия Дилма Русеф, ...

Свързани новини: