Tони Бъниън: Достъпът до информация е кръвоносната система на демокрацията

Българският Закон за достъп до информация от 2000 година не създаде орган, който да следи за изпълнението му и затова гражданите се обръщаха при отказ към административните съдилища, каза директорът на Програма достъп до информация Гергана Жулева при откриването на международната конференция "Съдебна практика по прилагане на законодателството, свързано с достъпа до обществена информация", предаде репортер на БГНЕС. Това прави българският опит уникален. Но това налага и промени в Закона, защото, колкото по-добра е информацията на интернет страниците на институциите, толкова по-малко ще бъдат писмените искания и отказите. Публикуването на интернет страниците на всякаква информация, отнасяща се до бюджетите, обществените поръчки и други данни е смисълът на достъпа до информация, засягаща гражданите, уточни Жулева. Аз съм свързан с каузата Достъп до информация, макар и в друго качество като председател на ВАС, но и сега като омбудсман участвам активно, каза националният граждански защитник Константин Пенчев. Харесва ми, че на тази конференция присъстват много административни съдии. Това показва тяхната заинтересованост към темата, повдигана вече много години от една неправителствена организация. Това ми дава надежда, че човешките права са наистина важни. Ние не подозирахме за тези права, когато се отнася за ведомства и учреждения – знаехме, че нямаме право да питаме. За пет месеца като омбудсман не съм получавал жалба за отказана достъп до информация, обяснявам си го, че хората вече знаят, че това се решава в Административния съд и хората знаят това и благодарение на Програмата достъп до информация, посочи Константин Пенчев. За лоша участ нашият съд се намира в центъра на достъп до информация, като базиран в София, където са всички държавни институции. От 2007 година делата за достъп до информация нараснаха много, особено през 2010 година, каза председателят на Софийски Административен съд Лозан Панов. Преди органите отговаряха формално, но сега държавните институции се научиха да отговарят навреме и аргументирано, отбеляза Панов. От много години ние работим за гражданските свободи в ЕС. С европейския омбудсман ние сме внесли над 10 дела до Европейския съд отказ на достъпа до информация. Въпросът не е само да се занимаеш с документа, а да продължиш нататък Достъпът до информация е кръвоносната система на демокрацията. Правителствата, институциите на европейските държави са длъжни да отговарят на гражданските въпроси. Това е заложено още в Маастрихтския договор от 1991 година, каза Тони Бъниън, директор на Statewach – международна организация за наблюдение на европейските политики, засягащи гражданските свободи. Ние искаме да знаем на всеки 6 месеца кои документи са засекретени. Той разказа история за създаването на регламент № 1049/2001 на Европейския парламент за достъп до официалните документи на Европейския съюз. Ние имаме две правни служби тази на ЕП и на Съвета на Европа. В ЕС имаме вече от две години задънена улица по действащия регламент – това са изключенията, които ги има и в националните законодателства, когато може да се откаже достъп до информация. Това обикновено е свързано националната сигурност или междудържавни отношения, но с това се спекулира много често. Но затова трябва да има регистър на документите и всички те трябва да фигурират там. Съветът на Европа има такъв регистър, но ЕК публикува само 10% от документите си и едва до 1/3 от тях може да имат достъп. Това не е допустимо. Ние се обърнахме към европейския омбудсман и той запита председателя на ЕК. Барозу ни отговори, че не е възможно, защото имат много документи. Все пак това се случи 2008 г., а регламентът е от 2001. По-късно омбудсманът установи, че всъщност от ЕК изобщо не са имали и намерение да публикуват документите, сподели Тони Бъниън. В ЕП документите са отворени, но в Съвета на Европа могат да ви откажат, защото засягало законодателството и през 2009 г. има голям отказ за достъп до информация. Докладчик от парламента се среща с някого от Съвета на Европа, но тайно и никой не знае за какво става дума. Те ни отказват, а това е в противовес на Лисабонския договор, в който се казва, че с гражданските организации трябва активен диалог, даде пример европейският експерт. Динозаврите в европейските институции са още там, както беше коментирано в нашата организация още 1999 година. Когато публикуваме важни документи към нас има атака, която стига и до съда в Люксембург. Но там съдът реши, че достъпът и искането на документи е демократично право и реши, че ние имаме право, заключи Баниън. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: