Попфолкът срещу обществото – 1:0

в. Култура

Илиян изкрещява „Секс, секс, алеле майко!“ и залата френетично повтаря „Секс, секс!“. След него е Цветелина Янева: „Давай, кучка наречи ме!“ и залата отново кънти „Кучка, кучка!“

Не може да бъде, ще рече изуменият слушател — не е възможно да се скандират такива думи. Може, ще отвърнем и уточняваме, че горната ситуация се разиграва не на стадион или на сектантско сборище, а на културно събитие. Концерт за наградите на ТВ „Планета“ в началото на март.

Концерти, награди — прекрасно, но какви са тия сексове и какви са тия кучки? И какво става с попфолка — този жизнен и търсещ жанр? Защо така се срина да музикално-лексикалното и моралното дъно, защо така се разврати и циганизира?

Помним прохождането на жанра. Син Сити-та и подобните още ги нямаше и думата „чалга“ беше непозната. На старта нещата някак стояха прилично и духът не беше окончателно излязъл от бутилката. В столичните „Кошари“ Сашо Роман просълзяваше хората с нежните си балади „Мой ангеле“ („Снегове и ветрове, тихи летни утрини, сънища и спомени бавно ме изгарят“) и „Гълъбите бели“ („И когато мен ме няма, пак ще ме намериш, щом сълзи от мен ти пращат гълъбите бели“)…

Но това беше преди двайсет години. Днес гълъбите отлетяха заедно с изпълнителя им, талантливият джипси изпадна от кервана и преживява, като пее по частни партита „на уше“ на размекнали се дебеловрати. На неговото място изгря също талантливият и също мургав Азис, само че той „обърна плочата“ и се разхълца по задници и пениси: „Че голям е, всички знаят, много е голям“. Заприглася му още един мургавец, Кондьо: „Лимонада, нада, оранжада, евала бе, Ленче, аз тардела мале с мерцедеса“. Присъедини се и Тони Стораро, също „от маалата“: „Дигни си късата пола, качи се в моята кола, да те откарам у дома, да поиграем тра-ла-ла“.

Експресивност — добре. Ритъм — също добре. Целият свят днес е дискотека. И с това трябва да свикнем — но в нашата дискотека се говори единствено за мацки и мъжаги, мераци и кревати…

Без съмнение, попфолкът е част от културното ни пространство, изразява наши (източни, балкански) специфики, които не можем и няма смисъл да премахваме, както не бива да премахнем родната ракия, родната шкембе чорба и родната ругатня. Но както не приемаме те да са лоши, така не трябва да търпим и лошия попфолк.

Налага се едно уточнение. Нецензурностите не започват от гореспоменатата троица. Още нашите бащи и дядовци са припявали, за задявка и настроение, по някоя и друга мръсотийка („По Дунава кирпич плава, на кирпича два — три пича“; „Щом й го турна и шурна“)… Ала, за разлика от съвременната ни разкрепостеност по купони и ефири, нашите дядовци са пеели въпросните песнички на маса и като заспят децата, а бабите ни са им шъткали за по-тихо.

Към попфолка не реагираме правилно. Ругаем го и го набутваме в културното ни подземие. Или пък, особено напоследък, се примиряваме, оставяйки го да превзема телевизии и дискотеки. А трябва сериозно и загрижено да го лекуваме, както се лекува зависим от пороците човек. Защото изпълнителите му — иначе красиви българчета — свикнаха да ги хулят и съвсем логично реагират като престъпници — вместо да опитат да се „цивилизоват“, се затвориха като секта при твърдия си електорат в чалготеките, студиата и мутренските вили, а навън взеха да натрапват лукс и превъзходство.

„Изкарвате ни простаци, но парите са в нас и не ни пука, че БНР и БНТ ни гонят, затова ще си караме и така…“ — отвръщат те на обществото. И се разгръща нелепа конфронтация, при която воюващите страни (поп срещу попфолк, фолк срещу попфолк и т. н.) не искат да се примирят и приближат, да си разменят ценности и практики. Неотдавнашният реверанс към попфолка на Васил Найденов така си остана непоследван. По причина, че не се намери (намира) работещ модел (модул) за сближаване.

Ала в никакъв случай обществото не трябва да се заблуждава от тиражираните по радиа и презентации парфюмирани аргументи на чалга певците за „открити отношения и нравствена разкрепостеност“. Истината е, че те съвсем не мислят във философски категории, защото ги интересуват само парите и колко ще приберат за Великден и Коледа. Пред публика те са мили и скромни, но видял ли ги е някой в истинската им същност — с хиенските им хонорарни битки и кой на кого да грабне ангажимента.

Отново пример от флагмана — на честването на телевизия „Планета“ в края на миналата година Глория изказа поздрав-клише, в стил „да радваме феновете с още по-съдържателни песни“. Прекрасно, но що е съдържателност? Ето я, взета от шедьоврите на Гло: „Разбуди звяра в мен заспал“, „Млади и стари гледат чуждите жени“, „Леглото ти мирише на цветя, а ти си просто вятър и мъгла“, „Ако искаш мръсни танци — ела, ако иска — нека гледа, нейна работа“…

Русенската фолкеса най-пълно показва двойствеността на чалгаморала. Изпя немалко прилични песни, но видя, че пазарът кълве на еротика и бързо „препаркира“. Така, на смяна на „Българка“ и „Бели манастири“, дойде кичът на „Прелъсти ме пак“ и „Божествено люби ме“…

Но докато Глория само зове, Ивана се набутва директно в банята: „Да вземем душ или направо, ако така си мислиш, браво“. Нелина не остава назад: „Как го правиш, как го правиш, на жените се раздаваш“. До нея Галена: „Запали, запали, гледай как тялото ми с теб ще злоупотреби“. Теодора е на обратно мнение: „Гаси тока, после върти ключа и ще видиш к, во ще ти се случи“.

Ако гореизброените певици не се срамуват от въпросните простотии, би трябвало да им стане неудобно от вида на аудиторията им. Защото — не трябва да се заблуждаваме (и изпълнителите знаят ...

Свързани новини: