1000 години – едно и също: бесене на кадърните + чушкопек на терасата

04/17/11 21:40
(http://e-vestnik.bg/)

1000 години – едно и също: бесене на кадърните + чушкопек на терасата

Вени Марковски. Снимка: личен сайт

Багдадският летописец и посланик на Багдад във Волжска България Ибн Фадлан пише за българите:
Ако [те] срещнат или видят човек, притежаващ енергичност и гъвкавост и познание за нещата, [те] казват: “Този има право да служи на нашия Господ.” И така вземат го, слагат му на врата въже, закачват го на дърво, държат го, докато не издъхне.
Преводачът на царя ми разказа, че някакъв синдиец* се спрял в страната им и отседнал при владетеля продължително време, като му прислужвал. Той бил много ловък и му сечало пипето. А на една група от жителите на страната й се приискало да тръгне на гурбет. Синдиецът поискал от царя разрешение да се присъедини към тях. Царят му забранил. А синдиецът продължил да настоява, докато накрая царят се съгласил и му дал разрешение. Речено-сторено. Той тръгнал с тях на кораба. Те забелязали, че той е подвижен и пресметлив, договорили се помежду си и рекли: “Този човек превъзходно може да служи на нашия Бог, нека го пратим да му служи.” Продължили пътя си покрай гора и те вкарали синдиеца в нея, надянали му въже на шията, вързали го на върха на едно високо дърво, оставили го там и продължили пътя си.

Писателят Кирил Христов цитира думите на Ибн Фадлан в своите спомени, за да докаже, че за 1000 години нравът на българина не се е променил. Аз ги цитирам, за да потвърдя наблюденията на големия писател, като само сменя числото – за 1100 години нравите не са се променили, освен, че в някои отношения са станали по-лоши.

А към настоящата статия ме доведе една дискусия във “Фейсбук”, за която използвах и думите на Вапцаров от стихотворението “Вяра”:
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

По времето на Вапцаровото “утре” животът не бе по-мъдър, нито по-хубав, а и дните не бяха по-честити. А днес сякаш е отново онова време и онази земя, от които той се оплакваше, че “простете, е чужда”.

През 1999 г. Димитър Ганчев в коментар в моя блог написа:

“Хванал ли е Вени Марковски Господ за шлифера?
Разглеждам сайта http://veni.com и не мога да разбера да му се възхищавам ли или да го мразя тоз човек?!

Димитър Ганчев, Вторник, 13 Юли 1999 – 14:46
Когато той (българина) се възхищава от някого, инстинктивно си казва: “Абе я! Тоя да не е по-добър от мен!”. И веднага си отговаря – “Не е!”.
А щом не е по-добър от мен, а въпреки това [ e по-богат | e по-известен | има по-хубава жена, кола, къща, работа ] (ненужното да се задраска), следователно трябва да го мразя, защото ако него го нямаше, аз може би щях да съм на негово място!

Нека всеки, четящ тези редове, да си сложи ръка на сърцето и да каже че не съм прав като твърдя, че ние българите мислим как да премахнем конкурента си, вместо как да станем по-добри от него.

Бай Ганьо никога няма да признае, че някой е постигнал нещо благодарение на собствените си способности. Винаги ще отдава чуждите успехи на [ връзки | мръсни пари | мръсни сделки | криминални фактори ], или в краен случай – на късмет. И това е нормално. Другото би породило у него комплекс за малоценност. За 50 години у българина така беше насаден шаблонът “всички сме равни”, че той по никакъв начин, дори подсъзнателно, не може да приеме противното…”

Но и Митко бърка – не са последните 50 (впрочем, вече 60) години виновни. Шаблонът “всички сме равни” е от над хиляда години, точно затова онези, на които им е сечало ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/17/11 21:40 http://e-vestnik.bg/11560/1000-godini-edno-i-sashto-besene-na-kadarnite-chushkopek-na-terasata/