Великден в България идва на маса

Огромното мнозинство от българите свързват Великден по-скоро с празничните трапези, отколкото с религиозните ритуали и вярвания. Това показват данните от специално национално представително проучване, проведено от ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.
Редовните предколедни проучвания на ББСС „Галъп интернешънъл” показват силната привързаност на българите към отбелязването на коледните и новогодишните празници на трапеза със семейството и приятели. Данните от най-новото предвеликденско проучване показват, че българите практикуват подобен начин на празнуване и по време на другия голям християнски празник – Великден.
Като цяло огромното мнозинство от населението ни отбелязва Великден. В числото на празнуващите един от най-големите християнски празници влизат и малко под 40% от българските граждани с турски произход. Делът на българите, които по никакъв начин не отбелязват празника, е 8%.
Въпреки че Великден е религиозен празник, най-масово разпространените сред българите ритуали не са пряко свързани с християнството, а по-скоро с кулинарното изкуство и събирането на маса.
Най-широкоразпространеният сред българите обичай, свързан с Възкресение, е боядисването на великденски яйца. Близо 90% от населението на страната заявяват, че семейството им прави разноцветни яйца за празника.
Две трети от анкетираните българи свързват Великден основно с празничната трапеза, около която се събира семейството. За около 40% от пълнолетните българи Великден навява асоциации за козунаци и ястия с агнешко месо. И все пак желанията за пищна и вкусна великденска трапеза, изглежда, не са в резултат от спазването на строгите Велики пости, които би трябвало да продължат в последните 40 дни преди Възкресение. Едва 5% от българите над 18-годишна възраст заявяват, че постят в дните, отредени за това.
Що се отнася до пряко религиозните великденски обичаи, по-малко от половината българи (49%) заявяват, че в навечерието на Възкресение ходят на черква. Сред най-редовните в спазването на този обичай са най-младите – 57% от българите между 18-25- годишна възраст посещават храм в нощта на Великден. В групата на редовните за Великден посетители на църквата попадат и жителите на столицата, висшистите и високостатусните. Една четвърт от пълнолетното население на страната спазва обичая в нощта на Възкресение вярващите да обикалят три пъти сградата на черквата. И в този обичай най-активни са най-младите българи.
За около една пета от анкетираните почивните дни около Великден са добра възможност да пътуват извън населеното си място, за да посетят близки и приятели в други градове или пък просто да отидат на село. Цяла една трета от населението на столицата се изнася извън града за празниците. 3% от населението на страната пък използва почивните дни, за да пътува на платена почивка – на екскурзия, хотел.
Най-много екскурзианти за Великден откриваме сред високостатусните българи и сред столичаните – над една трета от хората с висок материален стандарт и 13% от софиянците пътуват на почивка в хотел или курорт в дните по Великден.


Изследването е проведено през първите дни на месец март, национално представително е и обхваща 1005 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

---

Прочети цялата новина

Свързани новини: