Ген. Георги Иванов: Полетът в Космоса се помни цял живот

От Космоса, където е широк ъгълът и се вижда цялата Земя, човек изпитва първо, че е щастлив. Това каза първият български космонавт генерал лейтенант Георги Иванов на пресконференция по повод отбелязването на 50-годишнината от първия полет около Земята, извършен от Юрий Гагарин, предаде репортер на БГНЕС. Десетилетия след полета си Георги Иванов признава, че все още му се лети. "Един такъв полет се запомня за цял живот и всичко си спомням, абсолютно всичко – от старта в самото начало, от подготовката, която също е много интересна и наситена, самия полет и безтегловността горе, и завръщането, и кацането на Земята", обясни космонавтът. За следващ български полет в Космоса засега има само кандидати за туристи. Конкретен отделен космически полет зависи от това каква програма ще бъде създадена в България, за да се реализира с български екипаж. Българските учени, по думите на Иванов, са способни да направят такава програма. Според него, са минимални вероятностите за друг живот в нашата галактика. Наскоро учените откриха планета, за която се предполага, че предлага условия за живот, подобни на земните. Разстоянието до нея е 20 светлинни години. Георги Иванов е председател на Комитета по отбелязването на 50-годишнината от полета на Юрий Алексеевич Гагарин. На 12 април 1961 година Иванов е във втори курс на Военновъздушното училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия. Същия ден е на учебна практика. "В 10 часа високоговорителите съобщиха, че човек лети в Космоса. Ние даже името му не научихме, но всички работници преустановиха работа, излязоха в двора на завода и стана спонтанен митинг. Като курсанти, бъдещи военни летци на България, се чувствахме горди, че това е човек от нашата среда – военен пилот, подбран за Космоса, първият човек, преодолял земната гравитация и излетял на орбита около Земята", разказа той. Тогава с колегите си Иванов коментира, че едва ли българин ще може да полети до края на века. "А минаха само 18 години и по програма "Интеркосмос" беше организиран първият български пилотиран полет през '79-та година", отбеляза космонавтът. Сега Иванов ще проведе срещи с президента Георги Първанов, премиера Бойко Борисов и председателя на Народното събрание Цецка Цачева, на които ще бъде обсъден въпросът за бъдеща космическа програма на България. Ген. Иванов подчерта, че ООН обявява датата 12-ти април за Международен ден на авиацията и космонавтиката. В Лондон има решение да се издигне паметник на Гагарин в центъра на града. В Хюстън, САЩ, вече беше открит такъв пред училището, носещо името му. "Нийл Армстронг, след кацането си на Луната, каза, че Юрий Алексеевич Гагарин ни повика всички нас в Космоса", припомни Иванов. Досега в Космоса са летели 520 космонавти, астронавти и тайконавти от 38 страни. В края на 60-те години бе създадена уникалната програма "Интеркосмос", която даде възможност на малки страни като България, Унгария, Румъния, Куба и Монголия, да станат космически държави. В началото на 70-те години България стана осемнадесетата космическа държава в света, която изведе собствена апаратура на орбита около Земята, а в края на 70-те България създаде третата в света космическа храна след СССР и САЩ. Страната ни е шестата, участваща в пилотирани космически полети. За 50-те години от полета на първия човек в Космоса науката е направила повече от 50 хиляди открития, повечето от които са внедрени във всекидневния живот на хората. Полковник Красимир Стоянов е подготвен български космонавт, който все още очаква първия си полет в Космоса. Той посочи, че решението на следващ полет на българин в Космоса ще бъде взето на високо държавно ниво. Според Стоянов, това ще се случи "в близките няколко години". Той вижда възможност за българско участие в експеримента "Марс 500". Вероятно на кораба ще бъде поставено и едно от най-големите български постижения – космическата оранжерия. България е първата в света, която я създаде и успя да отгледа пшеница и зеленчуци в "космически" условия. "А защо не и да се кандидатира българин за полета до Марс, който се очаква да стане между 2025-та и 2030-та година", добави полк. Стоянов. Самият той се старае да поддържа форма, макар да е напуснал армията, той работи в Института за космически изследвания към БАН, където е защитил дисертация. Институтът е единствено по рода си научно звено у нас. Вече подписа 5-годишен договор с Руската академия на науките, по който ще се изпълнят 20 изследователски проекта. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: