Туризмът в региона няма да пострада от "Бургас- Александруполис"

Туризмът на Бургаския регион няма да бъде ощетен от изграждането на петролопровода „Бургас-Александруполис”, каза Григорий Ростовски, представител за Балканите на Руската търговско-промишлена палата. Той участва на Черноморския икономически и финансов форум, който се проведе край Несебър, и на който „Класа” е медиен партньор. Според Ростовски сътрудничеството между България и Русия може да се разшири значително, ако се допуснат за изграждане проектите за петролопровода „Бургас-Александруполис”, газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. Чрез тях значително ще се активизира работата на малките и средните предприятия у нас, смята експертът. Той добави, че туризмът в региона около Бургас няма да пострада от проекта и от компанията инвеститор – „Транс Болкан Пайплайн“ (ТБП), вече са доказали това. Фирмата е отговорила и на всички питания, които е отправило Министерството на околната среда и водите към тях. Петролопроводът и туризмът в региона могат да не си пречат, а да се развиват паралелно, обясни и Максим Альошин, генерален консул на Русия във Варна.
Чрез референдум хората от региона вече изразиха своето становище против строежа на тръбата, коментира и Златко Димитров, заместник областен управител на Бургас. Той отказа да коментира дали проектът ще пречи на туризма с аргумента, че не е запознат с идеята на инвеститорите от ТБП. Представители на компанията са искали да участват на форума, но заради сериозни финансови ограничения са се отказали, обясни Наталия Герасимова, вицепрезидент на Черноморската организация за интеграция и устойчиво развитие. Компанията дори е затворила офиса си в Бургас, а причината за финансовите ограничения е неплащането от българска страна на таксите, нужни за работата на проектната компания.
По-добрият вариант за разтоварване на нефта от танкерите е чрез буйове, разположени навътре в морето, обясни вчера кап. д. п. Никифор Герчев. Той обясни, че разтоварването на буй е значително по-сигурно и евтино, отколкото ако тези дейности се извършват на пристанище. У нас нефтени терминали има на бургаското пристанище „Росенец”, но за да влязат големите танкери там, трябва да се удълбава дъното. Оценката на риска от доклада на Герчев и кап. Орлин Станчев предизвика сериозна дискусия. Стана ясно, че тя не се различава от тази на международните експерти в областта.
Специалистите са изчислили, че всеки куб. м земна маса, който се отстранява, ще струва между 35 и 40 евро. Трябват и специални кораби, които да извършват тази дейност, а това допълнително ще забави и оскъпи проекта, обясни кап. Герчев. Той допълни, че ако се избере вариантът за буйова система, то със сигурност трябва да има такси, които да се събират от държавата за разтоварване. При другия вариант – разтоварване на пристанище, пък трябва да се помисли как да се използва издълбаната земна маса за укрепване на съоръженията по брега.
Обстановката с нефтените разливи е тревожна за цялото ни крайбрежие, обясни Герчев. Той добави, че не може един регионален референдум да предлага национални решения.
От ТБП преработват за втори път документа с екологичната оценка на проекта, след като от Министерството на околната среда и водите не останаха доволни от представения документ. Очаква се до средата на лятото да има яснота дали екоминистерството ще одобри проекта за петролопровода. Мажоритарен собственик на тръбата е Русия с 51-процентен дял в проекта. Останалите 49 на сто се разделят поравно между българската и гръцката страна. Представителите на ТБП вече обясниха, че в следващите години страната ни ще има милиарди евро приходи, ако се съгласи тръбата да бъде построена.


Енергийната роля на Балканите ще нараства

---

България трябва да вземе решение и да определи дали ще участва в газопровода „Южен поток” и как ще изгражда новата си атомна централа, заяви пред БНР Ричард Бърт, който е бивш заместник държавен секретар на САЩ. Той бе категоричен, че ролята на Балканите и Черноморския регион ще нараства, защото през тях минават редица газопроводи и нефтопроводи, които имат голямо значение за енергийната стабилност. Москва е много важен партньор в това отношение за Европа, подчерта Бърт. Според него трябва да се мисли за диверсифицирането на съществуващите петролопроводи и търсенето на възможности за създаването и преминаването на нови, защото това ще гарантира енергийната сигурност на Балканите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: