Георги и Пепа – Да замина или да остана?

Пепа и Георги са родени през 1987 г., тя е икономист, той - философ. И двамата са от т. нар. „перспективни млади хора”.
Пепа Канджева завършва езикова гимназия “Проф. д-р Асен Златаров” във Велико Търново, след което заминава за Испания, Барселона, и завършва Бизнес администрация и мениджмънт. После избира да се върне в България, в момента живее в София и работи консултант по международни програми и проекти.
Георги Янков завършва математическа гимназия “Васил Друмев” във Велико Търново и философия в СУ “Св. Климет Охридски”. В момента учи магистратура Организационна психология и ходи на курсове по немски език, тъй иска да става преподавател в Европа, да кандидатства за магистърска степен в Германия, Холандия, САЩ.
На една маса в “Хепи” обсъдихме собствената им съдба, живота и избора на младия човек в България, който трябва не просто да реши какъв да бъде, но и къде– в България или извън нея?

- Георги, ти използваше израза “българска работа”. Какво имаш предвид с него?

- Това е нарицателно, показва негативно отношение към особен вид работа, нещо, което по-добре да не е било направено. На български се казва “Язък за усилията”, накрая резултатът не покрива първоначалните очаквания. Отнася се за случаи, когато българинът може да е вложил много усилия, но не с правилната визия за нещата и накрая оплесква работата, и по-добре да не я е правил.

- И какви са причините?

- В България всичко от чуждия опит се побългарява. Стотици години немският селянин е страдал и е бил наказван, за да може да му се вгради спазване на правилата. И щом там за някакви стотици години са възникнали някакви правила, защо ние трябва всичко да побългаряваме? Както си е нормата в света, така трябва да се направи и тук, но ние сме майстори на изключенията.

- Пепа, има ли за теб понятие “българска работа”?

- Не го използвам. Дори изобщо. Според мен всяка държава има различни проблеми, от които гражданите са недоволни. Да, имаме нещо ориенталско като начин на мислене. Но и в Испания съм чувала израза “испанска работа”. Там хората не си дават толкова зор да вършат нещата. Банките на испанците работят до два часа, има обедна почивка на магазините от два до пет, в неделя магазините не работят. Идеята е, че всяка една нация има определена “българска”, “испанска”,“английска” работа…

- Мислиш ли, че и германците имат “германска работа”?

- Ами да, няма перфектна нация, нали така? Честно казано аз се дразня, когато обобщаваме така -“българска работа”. Всеки човек е индивидуален!

- А не е ли възможно така да се успокояваме и да не се променяме?

- Ами ние сме доста критични към себе си, но нищо не предприемаме, за да се променим.

- На теб хареса ли ти Испания?

- Да, Барселона е уникален град. Испания също. И аз наистина много обичам хората, мястото, където съм живяла. За нищо не бих заменила тези години.

- А след като ти хареса, защо не реши да останеш там?

- Ами не знам, може би съм родолюбка…(усмихва се).

- Кога разбра, че няма да останеш?

- Още в началото. Защо да остана там? Е, да, има много плюсове да останеш - работа, заплата… Аз се прибрах, когато започна кризата там. Но дори и да не беше така положението, пак бих се върнала.

- С каква идея се върна тук, какво развитие искаш тук?

- Бих искала мениджърска позиция и по-точно - проджект мениджър. От друга гледна точка искам собствен бизнес…Тук е по-трудно определено, в момента чувствам, че е по-трудно да се развиваш в България. ...

Свързани новини: