Наполовина са спаднали световните запаси на тютюн

Световните запаси на тютюни са намалели наполовина, съобщи за „Класа“ д-р Румен Попов, изпълнителен директор на Института по аграрна икономика. Екип на института участва в разработване на стратегията на България за преструктуриране и развитие на бранша. При намалени запаси и премахнати премии логично е да се смята, че изкупната цена ще расте, прогнозира Попов.
Световните запаси на едролистни тютюни са намалели с около 26 000 т, или с 26,2% в сравнение с една година по-рано. В момента те са на най-ниското си равнище от 1991 г. насам. Спадът през 2008 г. следва значителното понижение през 2007 г., когато запасите са се стопили с 89 000 т, или с 47%. В ЕС запасите са с 15 000 т по-малко и основна причина е Гърция, където от 12 000 т запасите са се стопили до нулата през 2009 г. заради прекратеното производство на “топлинно сушен” тютюн. През последните две години при едролистните сортове в света е установен баланс между търсенето и предлагането, а производствените цени са много по-високи. Експертите прогнозират, че запасите допълнително ще намалеят през тази година.
Подобна е картината и при ориенталските тютюни. С 52,2% са се свили запасите само в периода 30.06.2007 г. - 30.06.2008 г., в България понижението е още по-драстично и достига 72,2%. През 2008 г. запасите в света са достигнали до най-ниската си точка, която е 50% от едногодишната реколта. Знае се, че стабилността в цигарената индустрия изисква поддържане на тютюневи запаси колкото е едногодишното производство. На пазарите на ориенталски тютюн вече има дисбаланс между търсенето и предлагането. При неблагоприятни климатични условия се очаква дефицитът да се задълбочи, прогнозират икономистите.
В същото време статистиката сочи, че през 2007 г. световната цигарена продукция се е повишила с около 127 милиарда бройки, или с 2,1%. През последните няколко години увеличението се дължи най-вече на Китай, където са произвели с 5,9% повече цигари. Прогнозите сочат, че кампаниите срещу тютюнопушенето в най-добрия случай ще ограничат нарастването на производството и то ще запази сегашните обеми.
Възможно е в България през следващите 2-3 години да се достигне равновесна цена, която да покрива разходите на производителите, без те да имат нужда от субсидия. В същото време не е изключено тютюнът да е превърне в дефицитна стока.
С около 25% са намалели площите с тютюн у нас в периода 2004–2009 г., През 2010 г. обаче прогнозните данни сочат нарастване с около 75% на годишна база и с 32% спрямо 2004 г. Причините за увеличението е липсата на друга алтернатива сред населението в основните тютюнопроизводителни райони. Икономическата криза е освободила работна ръка и тя отново се е насочила към познатия сектор.
С 51% са се увеличили производителите на тютюн през 2010 г. Всичко това е довело до ръст на очакваната продукция, която през 2010 г. се оценява на 83 601 тона. Ако обемът се запази и през следващите години, България ще се превърне в най-големия производител в ЕС с количества, близки до Турция, прогнозират от Института по аграрна икономика.
Водещи у нас продължават да са ориенталските сортове, което потвърждава специализацията на страната в тютюневото стопанство. Широколистните типове формират около 25% от общия обем, но приходите от тях превишават с около 40% приходите от дребнолистен тютюн в стопанството. Средните доходи на стопанствата с включените премии през последните години варират в границите от 15 000 до 20 000 лв. годишно. Но характерно е, че премиите заемат над 50% в приходите от ориенталските тютюни. При едролистните делът на премиите е около 30% и се очаква те да са по-малко засегнати от променящата се политика.

13,8% заема браншът в аграрния износ, 45% е делът във валутното салдо

Въпреки сътресенията тютюнът продължава да е една от трите структуроопределящи стоки и през 2009 г. има 13,8% дял в аграрния износ и 45% участие във валутното салдо. По приходи тютюнът е на трето място в селскостопанския експорт на страната след зърното и слънчогледа. Освен това производството на ориенталски тютюн изисква минимални инвестиции и при криза е по-конкурентоспособен от други култури. В нито една страна от ЕС тютюнът няма толкова голямо влияние върху демографските, икономическите и социалните процеси в компактни райони. България е традиционен производител на ориенталски тютюн, който се търси в света. От друга страна, ЕС не може да задоволи потребностите на мощната си цигарена индустрия със суровини от собствено производство. Недостигащият ориенталски тютюн се доставя от страни извън общността, каквито са Турция и Македония.

Три варианта за производство без държавна помощ

За да се отглежда тютюн в България без субсидии, има три възможни решения. Едното е цената да се покачи до 6,00–8,00 лв. за кг при сегашната структура на разходите и настоящите добиви, показва анализът към стратегията. Другата възможност е от сегашните 2 т за ха добивите да са до 4 т от ха, а цените да останат на сегашните равнища. Третият вариант е разходите да се намалят с около 20–30% при сегашните цени и добиви.
Най-вероятният сценарий е по-нататъшно повишаване цената и намаляване на общите разходи, както и промяна в структурата на разходите чрез инвестиции и нови технологии. В Гърция например тютюните от група VІ “Басма” и група VІІ “Катерини” вече са достигнали цени, при които производство без субсидии е възможно.

---

Подкрепата след парафа на ЕК

---

През първите три години от членството си в ЕС България имаше право да подпомага сектор "Тютюн". През 2010 г. са платени последните премии за количество тютюн от реколта 2009-а. В същото време българската страна предложи и ЕК нотифицира държавна помощ за бранша в размер до 143 млн. лв. за още две години. Националните доплащания за реколтата от 2010 г., които са 70 млн. лв., ще се дадат през т.г. 35 млн. лв. ще бъдат изплатени до края на май, а останалите - до края на август. Това предвижда подписаното вчера споразумение между Асоциацията на производителите на ориенталски тютюни и министрите Симеон Дянков и Мирослав Найденов. 73 млн. лв. национални доплащания за тютюна ще предостави държавата през 2012 г. Запазването на подпомагането ще предотврати драстично свиване на производството, ще се избегнат и масови фалити на производители. През това време обаче те трябва да оптимизират стопанствата си или да се пренасочат към друг вид дейност. Преходът ще е труден, но в дългосрочен план това ще доведе до устойчиво производство. Ясно е, че трябва да се премине от сегашната система към друга, по-пазарно ориентирана. Производителите в бъдеще не трябва да разчитат на същата степен държавна подкрепа, а на по-висока пазарна цена на произвеждания от тях тютюн, обобщи Румен Попов.

Прочети цялата новина

Свързани новини: