Тревоги и разделение в Европа 25 години след Чернобил

Франс прес

Двадесет и пет години след катастрофата в Чернобил Европа все още е разделена по въпроса за бъдещето на атомната енергия за граждански цели, но растящата резервираност на нейните граждани по отношение на атома, подхранена от трагедията в Япония, дава възможност да се прогнозира известно забавяне на ръста на тази енергия.

“След Чернобил атомната индустрия наблегна върху факта, че централата е била оборудвана с остаряла съветска технология и че страната не е известна с култура на безопасност”, заяви за АФП г-жа Аслъхан Тюмер, специалист по темата за енергетиката към Грийнпийс. “Това, което стана в Япония, една страна, известна с културата си за безопасност, показа на обществеността, че инцидент може да стане навсякъде”, добавя тя.

В Германия ефектът на Фукушима донесе големи изборни обрати за коалицията на канцлера Ангела Меркел, критикувана заради решението й през 2010 г. да удължи срока на използване на 17 реактора. Повече от 60 процента от германците желаят бърз отказ от атомната енергия, според неотдавнашно проучване.

Общественото мнение бе разколебано и в други страни.

Във Великобритания делът на хората, подкрепящи подновяване на съществуващите реактори, е намалял от 47 процента на 35 процента след инцидента в Япония, макар че противниците на това са едва 28 процента, според проучване на компанията Gfk, направено за неправителствената организация Приятели на земята.

В България, която има една АЕЦ, оборудвана със съветски реактори, делът на българите, подкрепящи атомната енергетика е намалял след Фукушима, макар че общественото мнение остава в по-голямата си част благосклонно към изграждане на втора централа.

Дори във Франция, която е шампион в областта на атомната енергетика и е на второ място в света по инсталирани мощности на АЕЦ, 8 от 10 французи желаят до 20 или 30 години делът на атомната енерегия да намалее значително в полза на други източници на енергия, според проучване на Френския институт за проучване на общественото мнение, осъществено след драмата в Япония.

Но 25 години след шока, причинен от Чернобил, и въпреки растящото безпокойство на гражданите, европейските държави остават разделени за бъдещето на атомната енергетика за граждански цели и се открояват три лагера:

- противници на атомната енергия от години като Австрия или Дания;
- убедени привърженици, които се обявяват за продължаване на инвестициите, като Франция и повечето страни от Източна Европа;
- страни, които планират да излязат от атомната енергетика, като Германия.

Страните от Източна Европа бяха постоянно благосклонно настроени към атомната енергия, обяснява за АФП Михаела Стиопол, един от директорите на Европейското общество за атомна енергия. В тези държави, които дълго време бяха под съветския опека, “желанието да не зависят от един единствен доставчик на енергия - Русия, е по-силно, отколкото в Западна Европа”, добавя тя, за да обясни непоклатимата воля за строеж на нови реактори.

“Не мога да си представя да се спрат атомните централи. В нашата страна това би създало икономически проблеми, почти катастрофа”, подчерта чешкият премиер Петър Нечас след Фукушима. Френският президента Никола Саркози оправда продължаването на използването на атомна енергия с необходимостта от намаляване на емисиите от парникови газове.

Европейските страни се споразумяха все пак да подложат техните 143 реактора на тестове за безопасност, за да отстранят тези, които не са надеждни.
Според компанията за икономически проучвания Xerfi “възраждането на атомната енергия”, започнало след 2000-та година с “мащабни планове за модернизация и разширяване на инсталираните мощности”, изглежда “компрометирано днес”.

Италия обяви, че планира да удължи на две години мораториума, обявен миналия месец, за плановете й за връщане към атомната енергия. “Ние смятаме, че като цяло европейските централи ...

Свързани новини: