104 млн. лева не стигат за култура

Отделените 104 милиона за бюджет на Министерството на културата не стигат. Разговарям с министър Дянков по тази тема и разбирам, че кризата продължава. Аз поисках 140 млн. минимум. Причината за това е, че министерството има 106 второстепенни разпоредители с бюджета, а изкуството не е само театър и кино. Имаме и 23 училища по изкуства. Необходимо е да им се направят редица ремонти, тъй като за тях не са отпускани средства от години. Трябва да се обърне внимание и на материалната база в тези учебни заведения. 20 години българските музеи нямат по нито една откупка. В XXI век ние не сме купили нито едно произведение на някой от младите таланти. От 35 години не е строен нито един музей. 60 хиляди картини стоят в депа и гният. Там има ценности от XVI век.

Кметовете не правят нищо и намаляват парите

Всички кметове искат да имат културни центрове в градовете си, но не правят нищо за тях. Когато имаш хубава жена, трябва да й купиш обеци, им казвам аз. Предишните години те успяваха да заделят по 80 хиляди лева за поддържане на театрите. През тази година са намалили общинските средства на 40 хиляди лева. Не трябва да се реже от културата и направо да се абдикира от нея, за да се пестят пари за други сектори.
Парадоксът е, че ние в една 7-милионна държава имаме 6 опери. В Австрия има 2 - в Залцбург и Виена. В родината на операта Италия са 6, но там населението е 60 млн. души.
Все пак добре е, че за първи път от 20 години започва да се случва нещо в българската култура. В момента театрите се пълнят, киното също. Дълбоко вярвам, че младите артисти и актьори ще успеят, защото искат да приличат на света.

Строим българския Лувър

Ние ще направим своя Лувър като равни с Европа, защото имаме много добри творци. Трябва да имаме такъв музей, защото той ще донесе много приходи за страната и за нейната култура. През парижкия Лувър минават 10 милиона души годишно.
За да продължим да подпомагаме културата, трябва да подпомагаме и творците. Преди известно време лансирах идеята за подпомагане на хора заради големия принос, който има цялостното им творчество. Тази идея не е хубава, защото аз съм я измислил, а защото това го има във всички цивилизовани държави. Хората на духа са хора с достойнство. Наум Шопов като велик актьор никога няма да дойде да се моли да му вдигнем пенсията. Същият е случаят и с Рангел Вълчанов. Не може един велик режисьор да получава 180 лева. По предложението вървят тежки обсъждания. Появиха са негативни отзиви за това, кой ще раздава тези средства и кой ще определя хората, които ще ги получават. Аз ще бъда сигурно още 2 години министър. Не е важно кой ще раздава тези пари, а да я има придобивката, но това не могат да го разберат повечето хора. Важно е дори да има една значка за достойнство и всеки да я носи с гордост. Факт е, че до момента никой не беше успял да вкара закона за пенсиите на балетистите. Аз го направих за 1 година. Сега те могат да се пенсионират при 25 години трудов стаж. За това не получих никакви благодарности от хората, но имам подкрепата на премиера.
Бойко Борисов има от господа един дар - да реагира на всичко. С него ходим толкова често на театър, защото това е начинът да се покаже смисълът от изкуството и развитието на културата у нас. Дух и материя – с това започва Библията. Именно изкуството е духът на една държава. Когато г-н Борисов вижда труда на хората на изкуството, той разбира колко е тежък. Той е министър-председател и неговата дума е последна в кабинета. Сега аз мога да се аргументирам по-добре и да поискам различен бюджет. Знам, че е тежка криза, но аз не мога да режа живо месо от културата, защото в нашия сектор става дума само за хора.

Хората на духа са елитът на нацията

Всички обичаме да гледаме добри артисти, но когато се наложи да им дадем средства, не искаме, а това е елитът на нашата нация. Става дума за различните хора. Това са тези хора, които останалите 8 милиона искат да видят, защото имат духовност. Според мен духовната храна носи надежда и в най-големите кризи.
Невъзможно е да се говори за криза на ценностите поради простата причина, че да се прави изкуство е съдба. На 60 години съм и нито един път не съм искал нищо от държавата, а само й нося пари отвън и си плащам данъците. Кое е в състояние да ме накара да не правя изкуство? Може ли за твореца да има криза? Не! Най-великите шедьоври се раждат по време на криза.

* Пред TV7

Прочети цялата новина

Свързани новини: