Главата на хана

04/26/11 21:25
(http://e-vestnik.bg/)

Главата на хана

Когато журналист от вестник като “168 часа” се интересува от история, винаги съществува опасността той (журналистът, не вестникът) да реши, че трябва да напише криминален исторически роман.Това се е случило и с Николай Пенчев, който издаде “Главата на хана” (Сиела) - втория си роман от поредицата “Старобългарски загадки”. В него (романа, не автора) се разказва за убийства, древни символи и исторически факти, които не са широко известни. По понятни причини главният герой - старовремският детектив Климент, който трябва да разреши убийствата е писар. По простата причина, че по времето на княз Борис за щастие все още не е имало журналисти. В крайна сметка те (убийствата, не журналистите) са успешно разрешени, а виновните за тях наказани, което показва, че дори да не можем да се справим с един проблем днес, винаги можем да напишем роман за това как той е бил решаван в миналото. Николай Пенчев е роден през 1968 година. Завършва българска филология през 1994 г. В момента е журналист във вестник “168 часа”. Печели наградата “Паница” през 2000 г. в категорията “Репортаж”. Предлагаме откъс от книгата.

Главата на Никифор

Никифор Геник седеше мрачен в шатрата си.
Нощта изсветляваше, но той не можеше да заспи. Византийският император нервно въртеше в ръката си висока златна чаша, пълна с вино, и се вслушваше в шумовете, идващи отвън. Продължаваше да се надява, че най-после ще чуе тръбите на пристигащите от Константинопол подкрепления. Тръбите, които щяха да известят избавлението му.
Не чу нищо.
Никифор бе направил няколко непростими грешки и сега бе в капан. Пред него бяха проходите, запречени с високи дървени стени. Зад него бе българската армия, която го притискaше все по-отблизо. Още като бе финансов министър при императрица Ирина, Никифор обичаше да си прави добре сметките. Но този път те се бяха объркали.
Императорът потърка дебелия си корем и му се прииска никога да не се бе покръствал, а да си бе останал арабин, какъвто се роди. Но за това отдавна бе късно. Сега бе тук, заседнал пред проходите, а тръбите на подкреплението нямаше да се чуят никога.
Дълбоко в себе си Никифор знаеше, че е обречен.
„Дори да имахме криле, не бихме се спасили!“ – бе казал по-рано вечерта императорът на офицерите си и наистина го вярваше.
Никифор стана от кожения си походен стол, отпи от чашата, която продължаваше да стиска в ръка, и бавно се заразхожда из шатрата. Макар да бе лято, прониза го студ и императорът се заметна с дългата си мантия, поръбена с хермелин. Тънка струя мъгла влезе през платнищата на входа, завихри се около краката му за миг и се стопи във въздуха.
А всичко бе започнало толкова добре!
Никифор бе преминал тържествено през проходите, същите, където сега го чакаше гибелта му, бе разбил няколко български части и уверено бе поел към столицата Плиска.
Никой не му се противопостави. Крум бе избягал в планините след няколко сражения, оставяйки успокоението, че най-накрая проклетите българи са победени.
Никифор бе завладял Плиска без съпротива. Бе я ограбил, запалил и опитал да я разруши до основи. Бе раздал на войниците си намереното в избите вино и пирува заедно тях в столицата на врага си.
Тук допусна първата си грешка.
Бе се забавил непростимо дълго в Плиска. Вместо да тръгне незабавно обратно, подсигурявайки си пътя за отстъпление, той се бе оставил ласкателите му да го убедят, че е неуязвим, че българските войски са разбити и не съществуват, че е най-великият пълководец в историята и трябва да се отдаде на почивка след славната победа.
Лесно бе да им повярва.
Все пак бе първият, превзел столицата на врага.

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/26/11 21:25 http://e-vestnik.bg/11627/glavata-na-hana/