Шърли Маклейн: “Не ме е грижа какво не бива да правя”

04/28/11 21:50
(http://e-vestnik.bg/)

Шърли Маклейн: “Не ме е грижа какво не бива да правя”

Шърли Маклейн на корицата на сп. Лайф през 1963 г.

Харесва ми да остарявам, защото мога да забравя онова, на което съм придавала огромно значение в миналото. Навремето ми се струваше, че наистина е важно дали ще се появя на някоя премиера на високи токове или с равни обувки. Представяте ли си? С годините осъзнах, че „театърът“ от миналото е сценарий, в който вече не искам да участвам.

Колкото повече се трупат годините, толкова понаситен с приключения е моят сценарий. И с рискове, разбира се. Но безоблачното повествование е адски скучно – както научих, наблюдавайки моите родители. Много отдавна напуснах тихото пристанище на родния дом. Впусках се във все нови и нови проучвателни експедиции, а пътят винаги ме отвеждаше навътре, към самата мен.

Опознах театъра на войната, театъра на политиката във Вашингтон, театъра на телевизионните новини… След като ние, хората, пишехме сценариите и участвахме в театъра на реалността, аз исках да променя моя сценарий. Реших да изследвам театъра на себепознанието.

Потребността ми от познание е все така неутолима

Когато поглеждам назад към тези изпъстрени с приключения седемдесет и шест години, ми се иска да се поздравя, че все още съм тук. Вярно, че все още доминира в израза, но на мен ми харесва да съм тук. Една от големите ми страсти беше да пътешествам, но със съжаление отбелязвам, че съм я изоставила. Приключих с далечните пътувания. Тук ми е добре. Допада ми покоят.

Идеята да стъпя на летище и да треперя от ужас дали ще допуснат в самолета моето куче Тери е повече от кошмарна. Какво става с нас бе, хора? Най-безропотно се поддаваме на страха и изобщо не ни смущава онова, което действително трябва да ни плаши: собственото ни примирение пред съмнителната теза, че вероятността от терористична атака ограничава свободата ни да пътуваме.

За мен тази теза е невалидна. Не вярвам, че тероризмът е истинската причина да се превърнем в сляпо подчиняващи се роботи. По-скоро си затваряме очите за истината: тероризмът е само удобно извинение за управляващите да ни доведат до състояние на отстъп12чиви, лишени от воля за бунт граждани, които доброволно капитулират пред авторитетите.

Томас Пейн винаги е бил мой идол. Тъкмо той пише колко трезва мисъл е вложена в една революция и възхвалява Епохата на разума, не религията. Нищо чудно, че е положен в незнаен гроб, където никой не може да му засвидетелства почит. Неговата позиция е твърде скандализираща за онези, чиято основна цел е била политическата популярност и запазването на статуквото. Такива неудобни хора много рядко почиват в пищни гробници, а още по-рядко им се издигат паметници.

Във вените ми тече кръвта на отците основатели, защото съм родена и израснала във Вирджиния, истинското огнище на Американската революция. То е и седалище на лидерите метафизици – Ордена на масоните. Но за понятия като метафизика ще стане дума по-нататък. И с клишираното религиозно мислене приключих много отдавна, защото исках да дишам на воля. Ето това означава свобода.

Интересен ми се струва фактът – и той е много повече от съвпадение, – че получих астма по време на администрацията на Буш-младши. Бях дотолкова обезсърчена от неговите идиотщини и безбройните вреди, които нанесе, че буквално не можех да дишам. На три пъти попадах в спешното отделение и всеки път бях на косъм да умра от задушаване. Усещах, че и земята на свободата изпада в асфиксия.

Лишени от глас, хората дори не осъзнаваха доколко са изгубили контрол върху собствения си живот, върху мислите си. Дали събитията от 11 септември са били планирани от някой извън кръга на Осама бин Ладен и Ал Кайда, не знам. Но те определено подпомогнаха замисъла, целящ да се отнеме свободата ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 04/28/11 21:50 http://e-vestnik.bg/11642/ne-me-e-grizha-kakvo-ne-biva-da-pravya/