От трандафора до гуменките

Приписка се нарича кратичката бележчица, написана в полето на богослужебна книга от прилежно преписващия я монах (по времето, когато печатарската машина не е била измислена). Или - от ужасеният селски поп, който описва епидемия, бедствие или клане. С въвеждането на масовите тиражи тоя жанр се позагуби във времето, но ето че в началото на двайсет и първия век “ТРУД” реши да го възобнови, за което навярно трябва да благодарим на новите му собственици и новото ръководство.

След седмичната рубрика на Кеворк Кеворкян се появи странната приписчица: “Бел. ред.: “Труд” не споделя стила и езика в този текст на нашия постоянен автор. Готови сме да публикуваме отговор от Меглена Кунева.” За какво иде реч? За това, че в текста по-горе се припомнят малко неудобни (макар и безспорни) факти от биографията на потенциалната кандидат-президентка.

Вярно, с остър език, но тъпият език е за тъпи читатели.

Бележката е абсолютно безсмислена, като се има предвид, че според т. нар. “Етичен кодекс на българските медии” редакцията е задължена да даде право на отговор на страната, която се е почувствала засегната. Затова нека опитаме да преведем на прост български език смисъла и съдържанието на приписката.

Значение първо: Леле, колко сме демократични - макар да не сме съгласни и да не ни харесва нещо, пак го пускаме - снимайте се с нас!

Второ: Кеворк е полудял, но страницата му продава вестника - така че - ще помрънкаме, но ще го пуснем - тиражът не бива да пада.

Трето: Извинявайте, госпожо Кунева, нали го знаете Кево, той такива си ги дрънка, ние не сме такива хора като него, като станете президент, да не си мислите грешни неща за нас!

И четвърто: Майната му на царя - достатъчно му лъскахме трандафорите, сега Кунева се е задала, там трябва да е натяжката!

А какво общо има царят? Ами - половината от текста е посветен на него, партията му и лидерите й - наричани “пантофи”, а величеството - “мадридски трандафор”. Съгласни или не с квалификациите - що забравихте за царя? Той няма ли право да се обиди? Или “трандафор” не е обидно, защото обувката е красива?

А може би - защото издърпаха изпод краката на Симеон килимчето, по което се коленичеше?

Сега килимчето е другаде. Да отворим друг ТРУДов брой - “Бойко разхожда гуменки “последен писък”… Преходът от трандафори към гуменетки е висш пилотаж - затегнете коланите! “Гуменките, последен писък на модата, с които Бойко Борисов ходи по светски събития, са умело подбрани в тон със сакото и ризата му”.

Въх, не думай! Дайте по-нататък!

“Удобните обувки са от естествен велур, а комбинацията от тъмносиньо с електрикови кръстчета е нарочно подбрана да пасва на пепитеното сако в същото цветово съчетание”…

Следва съжаление, че репортерите не са успели да видят подметките на гуменките, за да установят произхода им. Явно от нивото на килимчето не се вижда, трябва да се залегне под него - Негово Величество читателят трябва да знае с каква марка гуменки се разхожда избраникът на сърцето му, а избраникът - чий любимец е! Такива времена дойдоха - вече не е достатъчно да се лази по килима, новата редакционна политика изисква чак отдолу да се пъхне човек и оттам да пописва дописките си! Как да не си спомним ето това:

“Ти ще цалунеш ръка, аз - двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз - краката; ти ще цалунеш на друго място, аз - на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?”…

Край на цитата.

Виж още текстове в блога на Румен Белчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: