Институциите трябва да публикуват договорите с фирмите победителки

За съжаление и през 2010 г. не се наблюдава подобряване на състоянието на достъпа на информация по отношение на активното публикуване на интернет страниците на институциите. Както през 2009 г. , така и миналата най-много чрез подаване на заявление по закона се е търсила информация за договорите на институциите. Не може да се отрече, че има позитивни примери. Един от тях е договорът между МВР и фирмата „Сименс“ за изработване на личните документи, предоставен на bTV. Има и други случаи, но тенденцията да се отказва предоставянето на договори, се запазва. Сега предстои дебатът по изменение на Закона за обществените поръчки и е време да се обърне внимание на друго наше искане – след като е приключил даден търг или конкурс, то да няма никакъв проблем договорът със спечелелия кандидат да се публикува на страницата на съответната институция. От наша гледна точка в това се състои прозрачността.
Що се отнася до активното публикуване, имаме слабо развитие, което е естествено. Но когато едва с 2% се повиши качването на информация на интернет страниците на институциите, свързана с актове на органите на власт, не бих казала, че е кой-знае какво развитие.

Изработват се вътрешни правила за администрацията

Позитивното е свързано главно с препоръките да се вземат мерки за изработване на вътрешните правила за администрацията по Закона за достъп до информация. Задължение, което е от 2008 г. И само защото правилата не предполагат санкции и наказания за служителите, които са го направили, видяхме едно почти двойно увеличение на качването на тези правила на електронните страници. Затова и стигаме до извод, че вече е време да се помисли за единен орган, който да координира методологически, да следи за изпълнението на Закона за достъп до информация, и то по-специално за активното публикуване. Защото ако гражданите имат механизъм, по който да се борят за правата си докрай, когато подадат писмено заявление до институцията, и им се откаже, и това е съдът, то те нямат този механизъм що се отнася до активното публикуване. Те не могат да съдят институцията, че не е публикувала определени задължителни за поместване документи. Очевидно или трябва да се възложи на определена институция, или ясно да се напише кой орган е този, който би могъл да дава препоръки в системата на изпълнителната власт, какво да правят по отношение на закона . В момента не е ясно кой е този орган. Сега би трябвало да е министър-председателят, но той не може да е отговорен за всичко. Още по-малко що се отнася за такива неща като унификация на интернет страниците. В момента на интернет страниците на институциите цари един доста голям хаос. Например на сайтовете на общините виждаме какво е положението. Не бива да се забравя, че това са страници на общини, а не реклами на фирми. Има информация, която те са длъжни да качат, и това не зависи от тяхната субективна воля и дизайнерските им виждания. Трябва да се обърне внимание на подпомагане на заявителя, да се обяснява към кого да се обърне, какво е работното време на служителя, каква информация поддържа институцията, какви са форматите, в които може да се получи информация. Всичко, за което споменах, като гледаме страниците на институции в други държави, го има. И в някои от страниците на българските институции това се прави, т.е. предлага се и програмата, която гражданинът да си изтегли, за да може да получи информация.

Искаме да са ясни отговорностите

Ние не предлагаме да се създава нов специален орган, който да наблюдава как се изпълнява Законът за достъп до информация, а да е ясно кой е този, който следи за изпълнението. Ако ще е отдел, то поне да бъде ясно. Само че отделът в рамките на Министерския съвет няма да има възможности да определя политиката в другите институции просто защото не е орган на власт.
Готови сме да участваме в дебат, ако има желание за такова нещо. Например една от нашите препоръки, на която й беше обърнато внимание, беше по отношение на публикуването на списъците на служебната тайна. Държавната комисия по сигурността на информацията инициира работна група, която да изработи моделни списъци на служебната тайна за различните типове институции – общини, териториални органи на власт, за да няма разнообразието, което се наблюдаваше през 2009 г. Тогава една община беше качила на страницата си 45 категории служебна тайна, а друга - 5.

Прочети цялата новина

Свързани новини: