Андрю Слоун, директор на «Шнайдер електрик» за България, Албания, Македония и Косово: Не използвате възможността за енергия от рециклиране

Андрю Слоун е директор на «Шнайдер електрик» за България, Албания, Македония и Косово
от септември 2008 г. Той е част от екипа на «Шнайдер електрик» от 1990 г.
„Шнайдер елетрик” е специализирана в енергийния мениджмънт с дейности в над 100 държави и има продажби от 19,6 млрд. евро за 2010 г. Компанията е в десетката на чуждестранните инвеститори в България.

---

- Г-н Слоун, „Шнайдер електрик“ осъществява дейност в пет основни сегмента и предлага решения в недвижимите имоти, енергийния сектор, индустрията и др. Кой от тях е най-развит в България според вас?
- Пазарът се промени драматично. През последното десетилетие основните клиенти на „Шнайдер електрик“ бяха компании от строителния сектор, недвижимите имоти - жилищни, офис сгради, молове, курортни апартаменти, хотели. Развитието на този сегмент обаче просто спря. Преди четири години ние управлявахме може би 3000 проекта, такова беше търсенето. Сега са драстично по-малко. По-голямата част от инвестициите бяха спекулативни вследствие приемането на България в ЕС.
Сега фокусираме бизнеса си върху индустрията, енергетиката и инфраструктурата - всичко, свързано с финансиране от ЕС, където виждаме голям потенциал. Но все още нямаме много проекти, пазарът още е много селективен.

- Как кризата повлия на финансовите ви резултати в България, как оценявате средата за инвестиции у нас?
- Кризата определено много силно ни засегна. Промяната на пазара беше светкавична и трябваше сравнително бързо да се фокусираме и върху други сектори.
Тук обаче е трудно да се предвиди какви са плановете за развитие на икономиката в дългосрочен план, докато много страни имат дори кризисен план за развитие на инвестициите за 2011 г. Прозрачността е много важна. Въпреки това България е много атрактивна, защото има потенциал и възможности за развитие.
Ако сравня с опита, който имам главно от Великобритания, приоритетните области там се развиват от правителството. Това са програми, които ние следваме и за изпълнението на които предлагаме решения. България е добра страна за инвестиции, особено в индустрията, а знаете, че „Шнайдер електрик” има много успешен завод за електроапаратура в Пловдив.

- Как оценявате новия Закон за ВЕИ, в момента се подготвя и енергийна стратегия? Смятате ли, че енергийната ефективност в страната ще се подобри?
- Това е много гореща тема. Много страни вече имат такова законодателство от 3 години насам. Те имат сериозни инвестиции във ВЕИ. Приетият закон в България ще стимулира инвестициите в сектора. Биомасата е поставена като приоритет. Инвеститорите във фотоволтаиците реагират противоречиво. Но много други фактори стимулират правенето на бизнес в България - дългият период на слънцегреене е добра предпоставка за инвестиции в страната за разлика от Великобритания. България има много свободни площи за такива проекти.
Законодателството трябва да накара компаниите да подобряват своята енергийна ефективност. Обикновено енергийните разходи са малка част от капиталовите, а чрез такси и данъци те ще станат значителни. Ако компаниите са енергийно ефективни, трябва да получават бонуси или данъчни облекчения. Много е важно това да се изпълнява, за да се пести енергия, но и да се намаляват въглеродните емисии. Във Великобритания правителството направи одит на най-големите 800 енергийни консуматора и им наложи конкретни мерки за намаляване на емисиите.

- Какъв е потенциалът на България в биомаса и фотоволтаици?
- Ако включваме водните електроцентрали, 11% от енергията в България се произвежда от ВЕИ. Без тях e 2%. Затова има нужда от сравнително много инвестиции, за да се достигне целта от 20% ВЕИ, които за България трябва да станат до 2024 г. Има много възможности за страната, които не са достатъчно използвани, като например енергията от отпадъци и рециклирането. Все пак ЕС има изисквания към страните членки за повишаване дела на рециклиране. Тук това не е факт.

- Възможно ли е да се получи спекулативен бум и при екопроектите?
- Не точно. Секторът на фотоволтаиците е много по-регулиран. Трябва да се направи анализ на проекта, за годишните приходи през неговия жизнен цикъл, който обикновено е около 25 години. Доходите са гарантирани още от началото за целия период с преференциални цени. Затова фирмите могат да направят разчет на разходите и приходите и да отидат в банката, като гарантират например 20% възвръщаемост. Правителството както в други страни, така и в България обявява тарифата, ако инвеститорът не изгради съответния проект и не го изпълни в срок, той няма да получи тази тарифа.

- Как общините да постигнат ефективно управление на проектите си във водния сектор, което ще се окаже проблем?
- България има преимуществото да се учи от чуждия опит. Въпросът е в дизайна на съоръжението и как всички компоненти работят заедно, което показва колко ефективна е инсталацията в дългосрочен план. Затова общината трябва да намери партньор, който да участва в целия проект през доставката и изграждането, по време на експлоатацията и поддръжката му. А сега един доставчик проектира, друг изготвя проекта, трети го изпълнява и си тръгват, на проектите не се гледа в цялост. Една фирма прави проекта, но след това не е допусната в поръчката за изпълнението му. За да се постигне съотношение на качество на технология и цена, най-добрият вариант е да се използват цялостни решения. Така доставчиците също ще са заинтересовани да направят работещ проект.

- Защо домакинствата и хотелските комплекси също имат сериозни проблеми с енергийната ефективност?
- Проблемите са много, но има два основни. Първият е свързан с възрастта на сградите, не са проектирани да бъдат енергийно ефективни. Масово са на 10 и повече години. Затова произвеждаме надграждащи технологии, старото оборудване се заменя с по-ефективно. Но въпросът не е в цената, а в нейната възвръщаемост. Най-дългият срок, който сме оферирали за изплащане на една инвестиция в енергийна ефективност, е 8 години. Ставаше дума за доста специфична система за контрол на осветлението във Великобритания. Обикновено този срок е 2-3 години. Ако сградата е построена с енергийно ефективна система и цялото оборудване е направено коректно, възможностите за спестяване са ограничени. Обикновено може да се постигне до 30% намаляване на енергийната консумация.
Вторият проблем е до съзнанието на хората. Самите ние може да направим тази стая неефективна, ако включим климатик и отворим прозорец. Това, което задвижи развитието на сектора във Великобритания, беше такса, въведена от правителството за цялата индустрия. Всяка компания трябва да докаже, че използва ефективно енергията. Тогава тази такса се намалява значително. Енергоразпределителните дружества във Великобритания дават на гражданите енергоспестяващи крушки безплатно. За домакинствата има много повече стимули. Хотелските комплекси са в по-различна ситуация, тъй като хората отиват там, за да си починат. Става дума за уютна среда, от каквато всъщност курортите се нуждаят. Именно технологиите могат да дадат този баланс между комфорт и бърза възвръщаемост. Интересът към такива проекти обаче е много слаб все още.

- „Шнайдер електрик” имаше интерес за закупуване на компании в страната, планирате ли други инвестиции?
- Последните две години инвестирахме много в завода в Пловдив и подобрихме капацитета му. Сега трябва да видим как функционира, да преценим дали да инвестираме още. Предприятието доставя продукти за много страни на 5 континента, не само за България.
По отношение на другия ви въпрос „Шнайдер електрик” винаги търси възможности за закупуване на компании. Към момента не мога да кажа нещо конкретно, но моя задача е да търся възможности и да уведомя за това мениджмънта на компанията.

Прочети цялата новина

Свързани новини: