Вече има практическо ръководство за допустимост на жалбите до Европейския съд

От 5 май на уебстраницата на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/C13DFAC1-FCAD-4D52-B946-BBF9356F0476/0/Guide_pratique_BUL.pdf) може да се види на български език Практическото ръководство върху критериите за допустимост на жалбите до Европейския съд по правата на човека. Преводът от английски е на софийските адвокати София Разбойникова и Динко Кънчев, а инициативата е на Висшия адвокатски съвет.
Още през месец април Висшият адвокатски съвет и Центърът за обучение на адвокати „Кръстю Цончев” с разрешението и одобрението на съда издадоха практическото ръководство на български език. По случай Деня на Конституцията и на юриста книгата бе подарена на всеки български съдия, на адвокатските колегии и на редица институции.
Практическото ръководство е изготвено от отдела за правни изследвания на секретариата на съда. Първото издание е от месец декември 2010 година на официалните езици на съда – френски и английски. То съдържа ценен анализ на процесуалните основания за допустимост на жалбата и препраща към многобройни решения на Европейския съд, които могат да се ползват в ежедневната практика от всички правници.
Това е от изключително значение за страната ни, защото на 26.01.2011 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа посочи, че България е една от деветте държави – страни по Конвенцията за правата на човека и основните свободи, при които се наблюдава изключително тревожно забавяне на изпълнението, включително и неизпълнение, на решенията на Европейския съд. В резолюцията България е поставена сред държави като Гърция, Италия, Молдова, Полша, Румъния, Руската федерация, Турция и Украйна.
Първата причина за постановяването на осъдителни решения срещу държавата ни в Страсбург се корени в това, че някои български закони не съответстват на международните стандарти. На първо място сред тях е Законът за Министерството на вътрешните работи, който в чл. 74 позволява употреба на огнестрелно оръжие с възможен смъртоносен изход при задържане на лице, което извършва или е извършило дребно престъпление, както и за предотвратяване на бягство на лице, което не представлява опасност за околните. Съдът в Страсбург многократно е изтъквал, че тази разпоредба противоречи на нормите на международното право, които гарантират правото на живот и защитата от нечовешко отнасяне. Тя противоречи и на Принцип 9 от Принципите за употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи на ООН. Въпреки множеството осъдителни решения срещу българската държава въпреки настояванията на адвокатурата и неправителствените организации законът не се променя.
По същия начин с години просъществува нормата от Указа за дребното хулиганство, която не допускаше обжалване на наложеното от съда наказание лишаване от свобода. Това доведе до осъдителни решения срещу България в Страсбург, но законодателят не пожела да измени тази разпоредба. Едва преди няколко дни Конституционният съд се произнесе, че забраната за обжалване на това наказание няма право на съществуване.
Другата причина за осъдителни решения срещу България се крие в непознаването на стандартите на Конвенцията за правата на човека от страна на правоохранителните и правоприлагащите органи. За много от тях позоваването на конвенцията звучи екзотично, а осъждането на държавата изглежда далечно.
Висшият адвокатски съвет и Центърът за обучение на адвокати „Кр. Цончев” разполагат с програми за системно обучение на адвокатите в проблематиката за правата на човека. Очакваме практическото ръководство, което разпространихме, и което вече свободно може да се ползва от страницата на съда в Страсбург на български език, да помогне за повишаване равнището на правосъдието и така да се постигне намаляване на броя на осъдителните решения срещу България.

Прочети цялата новина

Свързани новини: