Борисов: Не можем да се откажем от ядрената енергия

Ако след няколко години Турция пусне четири ядрени реактора, а ние плащаме по 800 лв. за мегаватчас слънчев ток, каква индустрия ще развиваме, каза вчера премиерът Бойко Борисов пред участниците в конференцията „Секторна стратегия за привличане на инвестиции“. Ще ни защити ли Европейският съюз, ако кажем "не" на ядрената енергия. Тогава ще питам каква ще бъде конкурентоспособността на българската и турската икономика. Тогава ще бъдем бити с камъни и няма да има кой да ни чуе, допълни премиерът.
Нашият договор с консултанта HCBS e за 18 месеца, но те са обещали за два месеца да ни предоставят основните моменти от анализа за новата атомна централа, уточни икономическият министър Трайчо Трайков. Според него след аварията в японската АЕЦ „Фукушима“ в него ще бъде отделено повече място на оценката на безопасността, за да не си построим централа и после да се борим да не ни я затворят.
Борисов отново постави въпроса защо у нас не се произвежда повече електроенергия от водни централи, тъй като не е много изгодно да се инвестира в производството на ток от възобновяеми енергийни източници. В Австрия 80% от реките са вкарани в производство на електроенергия, а при нас сигурно са под 20%. Защо се насочихме към слънцето и вятъра за производство на енергия, при положение че имаме възможност да правим тази енергия от реките, попита той.
Стратегията за привличане на инвестиции определя приоритети , без да бъдат пренебрегвани другите икономически сектори, обясни Трайков. Те са избрани върху основата на няколко критерия – историческите и природните дадености на България и нейните глобални интереси през следващото десетилетие. Целта на документа е през 2020 г. страната да произвежда брутен вътрешен продукт на глава от населението, равен на 60% от произвеждания в ЕС. В момента БВП на глава от населението у нас е 30% от средния за ЕС, което я поставя на последно място по бедност. Конкуренцията за инвестиции е много сериозна – за значими проекти в областта на производството България се бори с поне още 10-12 държави. В областта на аутсорсинга и информационните технологии състезанието често е между 30-40 държави.
Трайков открои предимствата и недостатъците на българската икономика. Страната може да се похвали с макроикономическа и политическа стабилност, ниски данъци и малки разходи за труд. Премиерът Борисов от своя страна отбеляза значението на Пакта за финансова стабилност, който по думите му ще помогне на България да излезе от кризата. Пактът гарантира, че България ще бъде финансово стабилна и дисциплинирана. Помнете ми думата, тази тема в Европа през следващите години ще е водеща. Държавите, които допуснаха да харчат повече, отколкото произвеждат, или да се разполагат по-широко, отколкото заслужават, сега търсят помощ и всички ние трябва да се солидаризираме и да търсим пари да се поправят техните бакии, заяви Борисов.
Предизвикателствата пред българската икономика са, че индустриалната структура е ориентирана към сектори с ниска добавена стойност. Висшето образование е фокусирано главно върху бизнес и финанси, а сравнително малко студенти завършват технически специалности. Не съществуват силно обособени клъстъри, които да се превърнат в основа за привличане на инвестиции. За последните 20 г. България е привлякла 40 млрд. евро инвестиции, като едва 2 млрд., или 5% от тях се дължат на приватизацията. Затова не можем да разглеждаме приватизацията като средство за увеличаване на приходите, отбеляза Трайков.
Той открои и някои от големите инвеститори, които избраха България през последните години – "Хюлет Пакард", "Ай Би Ем", производителите на автомобилни детайли "Монтюпе", на електронни модули "Епик", на чипове "Мелексис", световния лидер в кабелното оборудване "Язаки", "Инкотекс" – производител на светодиоди, "Амер спортс" – производителя на ски в Чепеларе, "Мелроуз" . Тези случаи обаче са недостатъчни, каза Трайков. Икономическият министър съобщи, че чужда компания иска да шие кожени седалки за BMW, но не пожела да я назове.

---

Износът към трети страни скочи с над 55%

---

Износът на България за трети страни се е увеличил с 55,9% през първото тримесечие на годината спрямо съответния период на 2010 г. и възлиза на 3,7 млрд. лв., сочат данните на НСИ. Основните ни търговски партньори извън ЕС са Турция, Русия, Украйна, Сърбия, Република Македония и Китай и те формират близо половината от импорта извън общия пазар. Най-голям излишък отчитаме в търговията с Турция, за която изнасяме предимно суровини и материали, а най-голям дефицит имаме в търговията си с Русия. Същевременно нараства износът за ЮАР, Индия, Хърватия и Украйна. Спад е отчетен при износа за Перу, Сирия, Иран, Обединените арабски емирства, Сингапур, Индонезия и Япония. През март 2011 г. износът за трети страни нараства с 41% спрямо същия месец на предходната година и е 1,3 млрд. лв.
Същевременно вносът от трети страни за първото тримесечие се е увеличил с 40,1% за година и възлиза на 4,1 млрд. лв. (по цени CIF). Външнотърговското салдо на страната с държавите извън ЕС за първите три месеца на 2011 г. е отрицателно и достига 463,6 млн. лв. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки салдото също е отрицателно и възлиза на 163,5 млн. лв.
Общият износ на България за първото тримесечие на годината се е увеличил с 55,6% спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 9,3 млрд. лв., сочат данните на НСИ. Само през март са изнесени стоки за 3,3 млрд. лв., което е ръст от 49,9% на годишна база. По предварителни данни на статистиката общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) за тримесечието е отрицателно и възлиза на 487,5 млн. лв., което е с 1,07 млрд. лв. по-малко от салдото за първите три месеца на 2010 г. След елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки салдото е положително и възлиза на 92 млн. лв.

Прочети цялата новина

Свързани новини: