България може да не подпише нов дългосрочен договор с "Газпром"

България няма да подпише нов дългосрочен договор с руската компания „Газпром“ за доставки на природен газ, ако параметрите му не са изгодни за страната ни. Това каза вчера заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Марий Косев, който участва в кръгла маса за развитието на газовия сектор у нас. Той обясни, че страната ни на първо време трябва да направи анализ за възможните доставки на природен газ чрез интерконекторните връзки. По думите му при наличието на повече източници на природен газ не трябва да има дългосрочен газов договор с „Газпром“.
Срокът за нов дългосрочен договор е до края на юни. Целта на правителството е единствено „Газпром експорт“ да бъде доставчик, а останалите две дружества - „Овергаз“ и „Винтерсхал“, да отпаднат като посредници. Не е задължително да се вместим в графика за подписване на нов договор с “Газпром“, каза Косев.
Според него е възможно да се подпише краткосрочен договор, който да бъде в сила, докато се изградят междусистемните газови връзки с Гърция, Румъния и Сърбия. От Българския енергиен холдинг планират първите връзки да са готови още през 2012 г. Преди няколко седмици енергийният министър Трайчо Трайков обясни, че газопроводът до Гърция може да е готов чак в края на 2014 г. Водят се преговори и за изграждане на газова връзка с Турция, която според експерти трябва да се изгражда приоритетно. В изготвените пътни карти на проектите има много стъпки, които трябва да се предприемат, но липсва точна предвидимост, обясни Косев.
Ако нямаме алтернативен вариант за доставки, то ще трябва да сключим договор с руснаците, макар и неизгоден. Но трябва да се прецени за колко години да е в сила краткосрочният документ – дали до изграждането на връзките или до строежа на газопровода “Набуко“, обясни още Косев. Той отрече преговорите за доставките на газ да са свързани със строителството на АЕЦ „Белене“.
За увеличаване на газовото потребление у нас са нужни 200 млн. евро за развитие на преносната мрежа и 1,5 млрд. евро за инсталации и уреди, съобщи на форума вчера Иванка Диловска, председател на Института за енергиен мениджмънт. В момента едва 3% от домакинствата използват газ при 42% за ЕС. Това е скъпа инвестиция, която струва около 4000 лева, отнема месеци и се връща за около 4 години. Причините за слабото развитие на газовото потребление освен ниските доходи са и тежките регулаторни режими. Най-важни според Сашо Дончев, шеф на Българска асоциация „Природен газ“ и „Овергаз“, са изискванията на разрешителни за строеж на газови инсталации и таксите за преминаване през публична собственост. Ние сме направили необходимите инвестиции в мрежата и ще правим още, но са необходими тези няколко условия. „Булгартрансгаз“ планира развитие на мрежата, уточни Марий Косев. То обаче контрира газоразпределителните дружества, че вече да са достигнали увеличаване на присъединяването и на гражданите, все пак имат договори за 10 години, което на практика създава монопол.
За стимулиране на домакинствата може да се използват средства по програми „Регионално развитие“ и „Конкурентоспособност“, от схемата за зелени инвестиции и др. Според екоминистъра Нона Караджова трябва вече да има готови проекти, за да се намалят вредните емисии и да се използва като алтернатива за отопление.

---

Искове за 100 млн. лв. е завела „Топлофикация-София“

---

Съдебни искове за 100 млн. лв. е завела „Топлофикация-София“ срещу длъжниците си, каза вчера изпълнителният директор на дружеството Стоян Цветанов. Той обясни, че за последните три месеца топлофикация е завела нови 3600 дела, а още 4800 се подготвят да влязат в съда. Цветанов обясни, че дружеството ще се обръща често към съда, за да си събере вземанията, защото този процес е бил забавен през последните години. Компанията има 95 млн. лв. дълг към доставчика си „Булгаргаз“, а от клиентите си има да събира над 230 млн. лв. Изкупуването на съоръжения от „Топлофикация-София“ е друг проблем, защото дружеството няма средства за това, обясни Цветанов.

Прочети цялата новина

Свързани новини: