Валентин Захариев, собственик на „Интертръст холдинг“ и бивш собственик на „Кремиковци“: Може да купим част от оборудването на "Кремиковци"

Валентин Захариев завършва в ХТИ „Металургия на черните метали”. Започва работа в Чугунолеярния завод в Ихтиман като технолог и стига до директор на производството. От 1989 г. е в частния сектор – занимава се с търговия на метали. От 1999 г. до 2006 г. е председател на УС на „Кремиковци” АД. В момента е собственик и председател на СД на „Интертръст холдинг“, чрез него в ОЦК, „Интер Пайп“, „Интерлеминд“, „ССФ“, „Аква тур 21“, „Застава ковачница“, „Финтехмаш“, „Интерагро“,“Юрупиън Маринтаим“, „Горубсо Мадан“, „Горубсо Рудозем“, „Стил Комодитис“, „Стил Дистрибушън“, „Интер Еър“, „ТриВижън“ и др. Състоянието му се оценява на 126 млн. лева.

---

- Г-н Захариев, наскоро се наложи да затворите оловното производство на Оловно-цинковия комбинат в (ОЦК) в Кърджали. Защо не бяха направени необходимите инвестиции?
- Затворихме само една инсталация - агломашината в началото на оловното производство, откъдето се предполагаше, че има емисии на серен диоксид. Никога не сме твърдели, че не замърсяваме. Затова искаме да завършим инвестицията и да можем да отговаряме на съвременните европейски норми. Сега произвеждаме олово, но в по-малко количество и го произвеждаме от акумулатори. Това е два пъти по-малко от досегашното производство в зависимост от пазара на вторично олово. В момента въвеждаме собствена мониторингова система, която ще заработи до три месеца. Очаквам до края на месеца да постигнем споразумение с Министерството на околната среда и водите да ни възстановят производството, макар на по-малък капацитет - примерно на 1200 тона на месец, което е 14 000 тона годишно.
Има и други замърсители и те трябва да бъдат локализирани. Именно с изграждането на собствената мониторингова система, която ще е свързана онлайн с РИОСВ-Хасково, ще докажем, че не сме единствените замърсители в региона.

- Но изграждането на мониторингова система няма да намали замърсяването със серен диоксид? Какви инвестиции ще направите конкретно?
- Като намалим капацитета смятаме, че ще улавяме почти всички серни диоксиди и няма да има повече обгазяване. Досега бяхме предприели грешна тактика, през една част от денонощието работехме на пълен капацитет, а другата не работехме изобщо. Установихме, че по този начин не постигаме резултат и решихме да работим на непрекъснат режим, като намалим скоростта два пъти. По този начин ще намалим двукратно емисиите, а съществуващото оборудване е достатъчно да улавя серни диоксиди. Нашите специалисти вече извършиха ремонти и сме готови да работим в този режим.
За генерално решаване на въпроса с екологията трябва да изградим нов оловен завод, което ще ни отнеме няколко години. В момента обмисляме обаче, когато спрем инсталацията на стария цинков завод, да я използваме за производство на сярна киселина, която да включим към оловното производство. Това очакваме да се случи в края на 2012 г., когато пуснем новата инсталация за сярна киселина.
Новият цинков завод е в процес на изграждане и се надявам до първо тримесечие на следващата година да сме готови с първия етап. Там вече са инвестирани около 50 млн. евро, остава ни да инвестираме още 30 млн. евро.

- Какви глоби плащате? Глобите ли са по-изгодни, вместо инвестициите в екотехнологии?
- Плащаме, и то редовно. Не съм специалист дали са малко или много. Но вероятно са около 30 000 лева на месец или 360 000-400 000 лева на година. Кой собственик ще предпочете да плаща глоби, вместо да инвестира и да спести глобите? Първо, инвестицията ще бъде в нова, по-добра и ефективна технология. Ще има по-ниски разходи, което ще позволи да се намалят вредните емисии.

- Правилен ли е подходът, по който се тръгна за проверки на новия собственик на „Кремиковци“? Какви са възможностите пред комбината и ще му провърви ли най-после?
- Зависи какви са намеренията на новите собственици. Ако намеренията са да нарязват цялото оборудване, очевидно „Кремиковци“ ще бъде заличен. Ако обаче новите собственици имат виждане да съживят част от производството, са необходими много инвестиции и време. Трябва да се минава през бюрократичния път на екоминистерството. Това ще означава, че от 6 до 9 месеца няма да може да започне работа, това ще означава плащане на лихви по кредита. Всичко е въпрос на бизнес план. Но не мога да кажа кой е по-добрият вариант.

- Да, но вие знаете какво ще е най-рентабилно за комбината.
- Въпросът е дали новите собственици искат по-бавна и по-голяма печалба или по-бърза печалба, която ще получат, ако нарежат всичко на скрап. Ако се гледа стратегически, ако се възстанови част от производството, само може да се ръкопляска на новите собственици. „Кремиковци“ все пак беше стратегическо предприятие. То оказваше влияние върху пристанищните комплекси, върху „Булгаргаз“, върху БДЖ, върху НЕК, НАП и т.н. По мои и на колеги сметки, когато бях собственик, всеки кремиковски работник осигуряваше 14 или 15 работни места в други отрасли. Комбинатът създаваше много работа на много други стратегически предприятия.

- Ако отиде на скрап обаче, къде може да се търси пазар, какви са възможностите?
- Пазар за скрап има, в съседна Турция, в България. Това ще бъдат 600 000-700 000 тона. Само „Стомана Перник“ на година произвежда близо 800 000 тона и амбицията им е да достигнат 1 млн. тона. Ако скрапът на комбината се претопи в „Стомана Перник“, което е най-разумното, тя ще го „изяде“ за по-малко от година. Въпросът е за колко време този скрап ще се добие, защото той трябва да се приведе във вид за използване и са необходими сложни демонтажни операции. Според мен нарязването на „Кремиковци“ ще отнеме повече от година.
Има алтернатива да се продават цели обекти и оборудване на трети лица.

- Вие имате ли някакъв интерес?
- Сигурно ще имаме интерес към част от оборудването, не мога да кажа сега. Ако собствениците решат, а те сигурно ще решат да продават части от това оборудване, било то кранове, машини, тогава би трябвало да намерят купувачи не само в България, но извън страната.
Цената на такова оборудването обаче обикновено е малко по-висока от цената на скрапа и така се спестяват разходи. Освен това, собственикът ще вземе почти двойно по-висока цена.

- Можем ли да кажем вече, че пазарът на метали се раздвижва?
- На мен ми се струва, че кризата се завръща. Имам предвид международните пазари, българския пазар, всичко. Основните определящи фактори са петрол, зърно и метали. В момента при металите има срив. Доларът също бележеше срив до случката с Осама бин Ладен. Оттогава насам доларът нарасна значително, но пък за сметка на това металите паднаха. Цените ги оставете, те са спекулативни. Най-лошото е, че няма търсене. Независимо дали цената на цинка или на оловото върви нагоре, когато количествата на металите в складовете на Лондонската метална борса или други расте, това е траен показател, че нещата не вървят на добре.
Наблюдавах бума през 2007 г., тогава запасите на Лондонската метална борса от цинк от над 400 000 тона спаднаха до 110 000 тона, на олово паднаха дори до 40 000-50 000 тона. Сега запасите на олово са 320 000 тона. Много се говори в средите, че производството ще надвиши търсенето на цинка, а може и на оловото. При такъв превес на производство пред търсене, винаги ще има преса върху цените. Заради този елемент на неизвестност доста хора правят грешки.

- Какви са плановете ви за 2011 г.?
- За ОЦК вече казах, че планираме началото на 2012 г. да пуснем нов завод, да покажем, че и в България може да има един нов завод. Между другото в Сърбия имаме завод на много високо техническо ниво, в който почти няма работници. Смятам, че и ОЦК ще бъде на много високо ниво. Що се касае до „Кремиковци“, имаме бившия завод за тръби, така както беше и в продукцията на „Кремиковци“. Капацитетът му за производство на студено валцуване и поцинковани рулони е 600 000 тона. Но още се борим с администрацията. Оборудването е купено. От МОСВ сме си взели всички разрешителни, но с местната администрация имаме проблеми по отношение на разрешителното за строителство. Надявам се като „Кремиковци“ има нов собственик да постигнем споразумение за терените и да вземем бързо съответните документи.

- Каква е инвестиционната среда в Сърбия според вас? Знаете ли, че страната ще си върне завода за гуми там на Христо Ковачки заради неизпълнение на приватизационния договор?
- В началото си мислех, че средата е много по-добра. Ние сме в Сърбия вече почти седем години. Но за съжаление през последните години и там започна да властва корупцията. Те изостанаха с промени в законодателството включително трудово, гражданско, наказателно. Изостанаха в развитието на инфраструктурата. В същото време държавата наложи високи данъци и такси. В Сърбия вече климатът не е по-добър, отколкото в България.
Христо Ковачки по-късно влезе в Сърбия и вероятно още не е излязъл от мониторингите, които траят около 2 години, докато ние вече излязохме. Следприватизационният контрол и агенцията за приватизация са една агенция, в техните договори винаги има клауза за социална програма, в която има всичко. Може винаги да кажат, че не си изпълнил социалната програма. За трите завода, които имаме там - „Интер Леминд“, „Застава“ и най-големия машиностроителен завод в Южна Сърбия, изпълнихме инвестиционни програми, минахме мониторинги, получихме сертификатите. Но проблеми имаме. Там данъчната тежест е значителна, данъците и осигуровките са около 67% от брутната заплата. При нас поне корпоративният данък е 10%, върху личния доход е също 10%. Това е кажи-речи данъчен рай в сравнение с други държави.

Прочети цялата новина

Свързани новини: