Паулу Коелю в “Алеф”: Цар на моето царство

05/15/11 08:38
(http://e-vestnik.bg/)

Паулу Коелю в “Алеф”: Цар на моето царство

Пауло Коелю по време на посещението си в България. Снимка: Булфото

В “Алеф” (ИК “Обсидиан”) Паулу Коелю разказва как една лична криза го кара да предприеме пътуване за духовно обновление. За да си върне вдъхновението, страстта и радостта от живота, той решава да започне всичко отначало и отново да влезе в контакт с хората и света. По време на пътешествието си през Европа, Африка и Азия среща Хилал и осъзнава, че съдбите им са били преплетени в друг живот, в друго измерение. Заедно с нея той предприема мистично пътуване през времето и пространството, през миналото и настоящето, за да намери себе си. Предлагаме откъс от книгата.

Не! Пак ли ритуал? Пак да призовавам невидимите сили, за да ми покажат видимия свят, така ли? Какво общо има това със средата, в която живеем сега? Младите излизат от университета и не могат да си намерят работа. Старите стигат до пенсия, без да имат пари за каквото и да било. Хората нямат време да мечтаят, прекарват деня от осем сутринта до пет следобед в работа, за да осигурят прехраната на семейството си и да спечелят пари, с които да платят колежа на децата си, и се изправят срещу познатата на всички ни „сурова действителност“. Светът никога не е бил толкова разединен, колкото е сега – религиозни войни, геноцид, липса на уважение към планетата, икономически кризи, депресии, бедност. Всички търсят незабавни резултати, за да разрешат поне някои от световните или личните си проблеми. Нещата изглеждат още по-черни, колкото повече вървим към бъдещето. И ето ме мен, искам да продължа напред с духовна традиция, която се корени в далечното минало, отвъд всички предизвикателства на сегашния момент.

* * *
Заедно с Ж., когото наричам Учител, въпреки че вече съм започнал да изпитвам съмнения дали е така, вървя към свещения дъб, който е тук повече от петстотингодини и наблюдава безучастно човешките мъки – неговата единствена грижа е да предаде листата си на зимата и да си ги върне обратно напролет.

Не издържам повече да пиша за връзката си с Ж., моя водач в Традицията. Имам десетки дневници, пълни с бележки от нашите разговори, които никога не препрочитам. Откакто се запознах с него в Амстердам през 1982 г., се научих и отучих да живея стотици пъти. Когато Ж. ме учи на нещо ново, мисля, че може би точно там е стъпката, която ми липсва, за да стигна до върха на планината, нотата, която оправдава съществуването на цялата симфония, буквата, която съдържа в себе си книгата. Изживявам период на еуфория, който постепенно изчезва. Някои неща остават завинаги, но повечето упражнения, практики и уроци накрая потъват в някаква черна дупка. Или поне така изглежда.

Земята е мокра. Представям си, че моите маратонки, които така грижливо съм измил преди два дни, само след няколко крачки отново ще са целите в кал, макар да внимавам много. Търсенето на мъдрост, душевен покой и осъзнаване на видимата и невидимата реалност вече се е превърнало в рутина и не води до никакви резултати. Когато бях на двайсет и две години, започнах да изучавам магически практики, минах по различни пътища, движих се по ръба на пропастта в продължение на много важни години, подхлъзвах се и падах, отказвах се и се връщах отново. Представях си, че когато стана на петдесет и девет, ще съм близо до рая и ведрото спокойствие, което съзирам в усмивките на будистките монаси.

Тъкмо обратното, струва ми се, че никога не съм бил по-далече от това състояние. Не намирам покой, понякога изпадам в големи конфликти със себе си, които могат да продължат с месеци. А моментите, когато се потапям в дадена магическа реалност, ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 05/15/11 08:38 http://e-vestnik.bg/11715/paulu-koelyu-v-alef-tsar-na-moeto-tsarstvo/