Едва 25% от добавената стойност в икономиката ни идват от иновации

Едва около 25 на сто от добавената стойност в българската икономика идва от иновативните отрасли, съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на седмия национален иновационен форум "Иновации и конкурентоспособност". Той обясни, че средната стойност на този показател за страните от Европейския съюз е 45%. Предпоставките за постигане на висока добавена стойност в икономиката са нивото на иновациите и равнището на капиталовата интензивност.
„При 2,5 млн. работещи българи, едва 500 хил. са заетите в сектори с високо ниво на технологиите“, уточни министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев по време на форума. По думите му не трябва да се конкурираме със страни с ниска добавена стойност, защото това пречи на икономиката да се развива.
„Ние вадим от парите на данъкоплатците, за да подготвим студенти, а те отиват в чужбина. А във футбола така ли е? Там има трансфери", обясни премиерът Бойко Борисов, като направи паралел между образованието и футбола. Дали когато държавата години наред дотира един студент, след това той трябва да стане и да си замине, без да има никакъв ангажимент към тази държава, попита Борисов.
Според министъра на образованието Сергей Игнатов въпросът има и друга страна - дали за студентите ще има подходяща работа в България. Той призна, че услугата образование е твърде скъпа. И след това, наистина, ако нашите млади хора заминават, трябва да се замислим как да променим системата. Това може да стане с промяна в Закона за висшето образование, която подготвяме, добави той.
Премиерът предложи още да се увеличи броят на чуждестранните студенти, като след тяхното дипломиране те да бъдат образно казано „продавани навън". Според него трябва да се преценява дали да обучаваме у нас повече чуждестранни студенти, които след това да „продаваме“ в други държави, и да не се инвестира в хора, които няма да останат да работят в страната. „Трябва много по-бързо и динамично да се мисли и работи, за да имаме гъвкава икономика“, препоръча още Борисов.
Икономическото министерство води преговори с ЕК за отваряне на нова схема по оперативна програма „Конкурентоспособност“. Според плановете тя трябва да осигури допълнителни средства за кредитиране по програма "Джереми". Предвижда се отпускането на кредити на иновативни предприятия да бъде с минимална лихва от 5%, като за целта ще трябва да има и съфинансиране от банките. „До края на годината се очаква да бъде приет новият закон за иновациите“, съобщи Трайков. По думите му с него може да се възстанови работата на Националния съвет за иновации и на Националния иновационен фонд.
„Около 200 млн. евро от ОП „Конкурентоспособност“ ще бъдат отпуснати за три нови технологични парка, които Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) подготвя“, съобщи Борисов. МИЕТ е изготвил анализ на българската икономика, който ще позволи да се оценят слабите и силните страни на държавата и потенциалът за развитието й. На база данните от анализа на ведомството ще може да се насочат държавните инвестиции в печеливши сектори.
Водният сектор и зеленото енергоефективно строителство са потенциални сфери за иновации според Росен Плевнелиев. В момента в неговото ведомство се работи върху реформата на водния сектор у нас, а държавата ще инвестира в развитието му. Министърът коментира, че иновациите са двигател на икономиката и не може да се разглеждат на парче.

---

200 патента повече са издадени през 2010 г.

---

Издадените патенти у нас през 2010 г. са с 200 повече, отколкото през 2009 г. България е в Топ 5 на страните с най-високи темпове на нарастване на Съвкупния иновационен индекс на ЕК, сочи анализ. „Трябва обаче да се отбележи, че този напредък е постигнат от много ниска база“, каза Огнян Шентов, председател на фондация „Приложни изследвания и комуникации“, изготвила проучването. Той обясни, че въпреки темпа на внедряване на иновациите, България е на предпоследно място по потенциал в т.нар. Иновационно табло, което се прави от ЕК. Това изисква преминаване към разработване и прилагане на второ поколение политики за макроикономическата стабилност и фискалната дисциплина трябва да бъдат обвързани с политически мерки за стимулиране на иновациите.
Българският бизнес започва да инвестира все повече в наука и иновации, което подобрява неговата дългосрочна конкурентоспособност. При техническите науки вече 2/3 от финансирането идва от бизнеса, а само една трета от държавата, като това съотношение е традиционно в страните от Западна Европа, посочи Шентов. Но тези вложения си остават много ниски, а за да се стимулират, държавата трябва да отпуска кофинансиране на проекти, които повишават конкурентоспособността.

Прочети цялата новина

Свързани новини: