Абитуриенти и синдромът на родителите - “Какво ще кажат в наше село”

„Тя е ученичка в 12 клас. Иска да стане певица, но уви - гласът и се промени още в основното, затова спря и цигарите. Въпреки всичко, тя е амбициозна и ще поеме всичко, в стремеж да преследва мечтата си… Ценностната й система е изпълнена със скъпоценни камъни и ценни книжа, моралът й - висок (колкото тока на пайетените й ботуши). Иска и да учи пластична хирургия и още нещо, за да получи две висши образования…”

„Той е ученик в 12 клас. Не иска да продължава с ученето (и затова гледа лошо). Просто се подготвя да сбъдне мечтата си и да стане охрана в местната дискотека. Във фитнеса тренира усилено, защото някой ден може да го забележат и да се снима като статист в някоя американска екшън продукция. А след това - каквото Бог е рекъл. В краен случай ще го сложат да пуска музиката в заведението, че поне да му се лепят момичетата и да се ожени за някоя с характер.”

Това не е някаква съвременна сатира. Това е средностатистически събирателен образ на положително отношение към бъдещето на младите от страна на техните горди родители. Да не забравяме все пак библейската фраза, че гордостта е крачка преди падението.

Тази статия няма за цел да критикува отново морално и духовно деградиращата младеж, а по-скоро обърканите в идеалите и ценностите си нейни родители. Родители, споделящи други обществени норми и вярвания.

Всички изпитваме социален дискомфорт, когато разберем, че изоставаме от съвременните разбирания за нещо, или когато не разбираме идеологията на дадена социално група, а си мислим, че трябва. В науките изследващи обществото има един феномен наречен „Спирала на мълчанието”, който се базира на страха от социална изолация. В общи линии става въпрос за това, че хората са склонни да премълчават собственото си мнение, когато допускат, че то е противоположно на мнението на мнозинството.

Според немската изследователка Ноел Нойман в индивида е вкоренена потребност от одобрението на околните. “Спиралата на мълчанието” означава, че хората непрекъснато наблюдават околната среда и реагират според това кое надделява в нея. Когато човек установи, че неговото мнение губи почва, той е склонен да изпадне в мълчание и обратното. Появява се една измама за действителните отношения между мнозинството и малцинството.

Мнозинството говори високо и е публично забелязвано, така то изглежда по-силно отколкото е в действителност. Този феномен донякъде обяснява защо са издигнати в култ всички пошли неща, които ни дразнят - просто те се пропагандират отвсякъде по най-безкомпромисен начин. Но в нашия случай нещата са стигнали много по-далеч и феноменът „Спирала на мълчанието” не може да обхване всички елементи. И тук на помощ идва народопсихологическият синдром „Какво ще кажат в наше село”. Това е синдромът, който може да доведе до такава социална обърканост, че връщането назад в нормалните коловози да стане необратимо.

Какво имам предвид? В стремеж да не останат социално изолирани, родителите на новото поколение не само премълчават своето мнение, но и в стремеж да не се изложат в наше село, приемат всичко ново и чуждо за тях с отворени обятия, без да подложат на критика нищо от това. Отгоре на всичко приемат това за своя положителна черта, определяйки себе си като либерални хора, без да знаят в какво се състои либерализмът и от кои европейски ценности е формиран.

Младите поколения са жертва на своите родители, а родителите са жертва на своето време.

Тодор Капитанов
t_kapitanov(at)abv.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: