Буенос Айрес - култов град за уличното изкуство

Гледа ви млад убит активист, лозунг ви кара да се засмеете, цветна сцена ви пренася в друго измерение: Буенос Айрес, който се превърна в култов град на стрийт арта, говори чрез стените си. “Буенос Айрес се превърна в култов град на “стрийт арта” (уличното изкуство), като Сао Пауло и Мексико”, заяви Фернандо Аита, един от младите автори на проекта “ГРаФиТи, www.escritosenlacalle.com”.

Този уебсайт, който позволява да погледнете на града от друг ъгъл, ще събере 1000 снимки на графити: истински графични и лингвистични архиви за страната, събирани от 2009 г. “Растенията не бодат”, “Подарък за бъдещето”, “Борбата продължава”, са някои от фразите, които изненадват минувачите, докато цветните фрески се множат пред очите им. “Трудно можем да наречем графитите наследство на града, тъй като са временни, но е факт, че “стрийт артът” е част от Буенос Айрес”, заяви Луис Гросман, директор на историческия център на аржентинската столица. Той подкрепя графитите, убеден, че те разкрасяват града.

Но и го развалят. Колониалната сграда Кабилдо, където на 25 май 1810 г. народът прави революция, е постоянно драскана. Властите харчат огромни суми, за да я пребоядисат, но напразно. Фирмата Графити Мундо откри как да печели повече от туристи: организира три пъти в седмицата обиколка с гид за откриване на най-добрите фрески. Трагедиите също са изписани по стените: “Никога повече Кроманьон”, надраскаха наскоро родители на жертвите от пожара в дискотеката, при който на 30 декември 2004 г. загинаха 194 души. “Внимание: те са на свобода и са въоръжени”, гласи друг графит, изобразяващ полицай.

Това е развитието на аржентинското общество през последните десет години, което може да бъде прочетено по стените на столицата. “През 2002 г. в разгара на кризата, графитите бяха повече политизирани”, заяви Лелия Гандара, семиолог в Университета в Буенос Айрес. “Хората изразяват гнева си”, допълва тя. “След това се появиха по-цветни фрески, а в последно време се увеличават графитите в хип хоп стил и таговете”, обяснява Фернандо Аита.

Но политиката си възвърна позициите след смъртта през октомври на бившия президент Нестор Кирхнер (2003 г. - 2007 г). По стените вече се появи известният комикс на Ектор Остерхелд, отвлечен и убит по време на диктатурата (1976 - 1983) заедно с трите му дъщери, представен в “Несторнаута”, алюзия с “Етернаута” популярна в Аржентина политическа комикс поредица.

Убитият от синдикалисти през 2010 г. студент Мариано Ферейра, който се превърна в истински феномен, се вижда навсякъде. Също като първия изчезнал през демокрацията, Хулио Лопес, отвлечен през 2006 г. след като свидетелствал срещу полицаи за престъпления, извършени по време на диктатурата. На улица Дефенса, една от най-старите в Сан Телмо, квартала на антикварите, нарисувана крава пита на всеки трийсет метра: “Кой мисли за нас?”. След кравите и таговете следват сцени на танго.

“Иначе улиците щяха да бъдат мрачни: рисуването по стените внася малко веселие”, заяви Хас, 29-годишен сценарист, който е запален по фреските от младежките си години. “Това е моят начин да присвоя града”, изтъква той. Хас признава, че рисуването по улиците е незаконно, но правителството и полицията го позволяват, тъй като имат по-важни проблеми за решаване. Понякога собствениците на къщи също се поддават на модата да си поръчват повече или по-малко скъпа фреска, за да си украсят стените. “Каква хубава стена за рисуване!”, възкликва непознат за стена в Буенос Айрес, която ще бъде варосана.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: