05/19/11 17:30
(http://www.klassa.bg/)

Китайската икономическа колонизация започва от Австралия

Всичко или нищо.
Това послание отправя финансовият министър Уейн Суан с австралийския залог върху растежа на Китай. В последния си бюджет правителството обещава да постигне най-бързото подобрение в историята на държавните финанси, без да уточнява как ще стане това.
Липсата на детайли е показателна и може да се сведе до едно нещо – още по-хазартен залог върху десетпроцентния растеж на Китай и ненаситния му апетит за австралийски ресурси. Рисковано е надеждите на 23 млн. души да зависят в толкова голяма степен от една-единствена, при това все още развиваща се държава.
Лицемерие пропиваше въздуха, когато миналия месец Канбера отхвърли сингапурската оферта за местната фондова борса. Суан определи като „очевидно“ решението да бъде блокиран опитът на Singapore Exchange (SGX) да придобие ASX срещу $8,8 млрд. Нагласата „акционерите са на първо място“, която доминираше преди глобалната криза, загуби притегателната си сила сред избирателите.
Дебатът отклони вниманието от далеч по-голямо поглъщане, протичащо тихомълком – грабливите намерения на Китай към австралийските ресурси.
Сделката с фондовите борси щеше да е обикновено корпоративно сливане, което едва ли може да се квалифицира като обида за националната идентичност. Австралия е огромна държава с богатство от природни ресурси, докато територията на Сингапур е нищожна дори само в сравнение с Големия бариерен риф. Ако Singapore Exchange се бе сдобила със собствеността над ASX, това нямаше да бъде финансова колонизация по каквито и да било стандарти.

Бум на добивната промишленост

Разбира се, ако прекалено голям брой австралийци имат резерви към нещо, законодателите са длъжни да се съобразят. Така и направиха. Доводите за блокиране на поглъщането обаче бяха слаби, като например потенциалния риск от възпиране на инвестициите в Австралия. Всеки знае, че секторът на полезните изкопаеми в страната процъфтява, а тези, които искат парче от него, едва ли ще ги е грижа кой управлява ASX.
Истинската колонизация се случва под земята, така да се каже, в Западна Австралия. Ненаситният апетит на Китай за сурови материали е на безпрецедентни равнища и ще продължи да нараства. Той създава балони в 13-ата по големина икономика в света.
В цялата история място има дори Бен Бернанке. Медиите са пълни с разкази за 24-годишни миньори без висше образование, които изкарват повече от годишната заплата на председателя на Федералния резерв, т.е. над $199 700. Освен това Бернанке получава по-малко и от австралийския си колега Глен Стивънс, което за мнозина икономисти сигурно е някаква форма на справедливост в бранша.
В свят, съсипан от кризи и несигурност, Стивънс бе оазис на спокойствието. Австралия е една от развитите икономики, избегнала рецесията в глобалната криза през 2008 г. Банките й не бяха опустошени от токсичните дългове, сринали много от най-големите имена на Уолстрийт.
Стивънс обаче е изправен пред мъчително предизвикателство – да се справи с растящите заплати, които могат да предизвикат инфлация, без междувременно да задуши растежа. Китай е ключов елемент от тази борба. Динамика, при която заплатите и цените взаимно подхранват растежа си, ще задълбочи австралийския проблем, наричан „икономика на две скорости“.
Китай подклажда растящото неравенство между богатите на ресурси западни щати на Австралия заедно с Куинсланд и останалата част на страната. Означава ли китайското търсене, че Австралия може да предложи много? Ами ако Китай внезапно забави икономиката си? На фона на ръста на китайската инфлация от над 5% през април и кредитирането, което надхвърли прогнозите на анализаторите, рисковете от прегряване на икономиката растат.
Австралия очевидно флиртува с „холандската болест“, при която финансовите ползи от бума на ресурсите доведе до загърбване на други отрасли. Притеснителното е, че Австралия се радва твърде много на факта, че се е превърнала в минодобивна площадка на Китай и така отмества погледа си от постигането на по-диверсифицирано икономическо бъдеще.

Модел от XVII век

Със сигурност компетентните служители от сектора на финансовите услуги и технологиите, които усърдно работят в Сидни и Мелбърн, са пример за икономическа модерност, която движи ръста. Австралия със сигурност постига големи икономически успехи, които повишиха стойността на местната валута до рекордно високи стойности. Въпреки това тя обръща прекалено голямо внимание на модела от XVII век, при който от земята се изкопават неща, които после се товарят на кораби.
Австралия започва да се пристрастява към китайското търсене и то ще принуди политиците и гласоподавателите да се приспособят. Имиграцията е ясно доказателство за това. Австралия планира да приеме близо 16 000 чужди работници, които да запълнят недостига на работна ръка. Търговията е двупосочна улица. Човек не може да очаква, че планини от въглища и желязна руда ще се превозват зад граница и в същото време ще се ограничи вносът на работна ръка и чуждестранните придобивания. Това не работи за Япония и няма да проработи и за Австралия.
В началото на XXI век всички са съгласни, че този век принадлежи на Азия и най-вече на Китай. Последният бюджет на Австралия показва, че премиерът Джулия Гилард все повече се отдалечава от САЩ и Европа, като същевременно обръща все повече внимание на азиатския регион. Това е напълно логично, като се има предвид икономическият потенциал на тази част на света.
Това, което не е логично, е неспособността да се впрегне находчивостта на австралийците. Тяхното бъдеще в постоянно глобализиращата се икономика зависи от идеите, нововъведенията, образованието и модернизирането на инфраструктурата. Австралийският бюджет залага на тези предизвикателства. Защо да се взимат трудни решения, когато може да се удвои залогът в Китай?
Имаме склонността да се концентрираме върху това, как растящата роля на Китай като донор трансформира, за добро или лошо, държавите в Африка, Азия и Латинска Америка. Но малко се говори за последиците от процеса, в който високоразвитите държави хабят ресурсите си за икономика, която може да пострада от балони от активи или социална нестабилност.
А нищо не е вечно.
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване