Пенсионери стават клоуни, разсмиват германците

Франс прес

След кариера на компютърен специалист или преподавател, на 60 години или повече, те откриват нова страст: превръщат се в клоуни и разсмиват Германия.

Гримирана на две-на три, навлякла съвсем обикновена рокля и домашна престилка, Улрике се мъчи на сцената да разгъне сушилник за пране. Приспособлението оказва съпротива и залата избухва в смях. После, докато чака прането да изсъхне, тя слуша радио. Първо отмерва такта, после започва да се поклаща насам-натам и накрая се хвърля в неудържим танц в ритъма на песента “Пата Пата” на Мириам Макеба. Малкият театрален салон се тресе от смях.

Тази вечер 63-годишната Улрике Люке Розендал играе в Бремен (Северозападна Германия) с трупата си от пенсионери “Клоунски ансамбъл от 50 нагоре”. “Станах клоун, защото обичам да се смея и да разсмивам другите, смехът е невероятно освобождаващ”, обяснява бившата учителка. “Приятелите ми страшно харесаха идеята от самото начало, семейството ми - не чак толкова, но в крайна сметка и те свикнаха да гледат майка си да се прави на клоун”, казва тя.

Трупата възниква чрез специална програма, ориентирана към хората от третата възраст и създадена през 2005 г. от съвсем сериозното училище за клоуни в Хановер (столицата на Долна Саксония), което тази година празнува 25-ата си годишнина.
Участниците в програмата са усвоявали професията с двегодишно обучение, с по четири сесии месечно, преди техният преподавател Дитер Бартел да прецени, че са готови да излязат пред публика.

“Може да ви прозвучи странно, но според мен обучението е доста тежко”, казва 70-годишната бивша преподавателка Хелгард Майер-Берге, докато се гримира за спектакъла. “Когато наистина искаш да станеш клоун, трябва да си готов да работиш много упорито над себе си, за да постигнеш нужния ефект на сцената”, потвърждава 55-годишният професор Бартелс, дошъл за представлението. “За да станеш наистина добър, може да е нужна година, а може да са необходими и десет”, обяснява той в репетиционната зала, тапицирана в черно.

Неговите ученици, “костюмирани” само с червен нос и въоръжени с чадър или шапка, започват да работят върху персонажа си: един е самонадеяният, нафукан шеф, друг - непоправимият шегаджия, а третият фигурант, вечният карък, когото всички ругаят. Дитер Бартелс, в черна блуза и с бели коси, насърчава, мъмри и имитира със страст.

Как да намериш своя персонаж? “Контактувайки с другите (ученици), които ми разкриха черти от характера, неизвестни и за самата мен”, казва Хелгард, която на сцената се превъплъщава в “Карлин”.

Трупата “Клоуни от 50 нагоре”, чийто състав варира според спектакъла, дава по осем до десет представления годишно. Те правят турне в Северна и Западна Германия - от град Кил на Балтийско море през Оснабрюк или средновековния Марбург до Мюнстер във Вестфалия. Те вършат всичко сами, включително посрещането на публиката и продажбата на програмите.

Йенс Уве Корте, 69-годишен компютърен специалист, е с тях от три години. Той се е занимавал със самодеен театър, а после участвал във въвеждащото занятие на школата, харесало му и се записал в курса. “И ето че сега съм клоун! По-възрастните клоуни притежават известен жизнен опит, който по-младите просто нямат. Те са по-спонтанни, по-освободени”, казва Корте.

“Човек е някак по-отпуснат и спокоен, вече не се притесняваш, че ще бъдеш смешен”, отбелязва Улрике - домакинята със сушилника. “Младите не могат да си позволят да бъдат смешни”, обяснява Дитер Бартелс. Те все още са в процес на търсене на партньор, трябва винаги да са съблазнителни и силни. Старите, слава Богу, нямат вече нужда от това!”, добавя той.

“За мнозина това просто е друг начин да изживеят пенсионерските си години. Познавам много хора, които казват: “Не искам да прекарвам времето си в шезлонг в Испания, твърде досадно е. Трябва да върша нещо, да експериментирам” и за тях това е фантастична възможност”, казва Бартелс.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: