Доц. Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси: Адекватната политика на БНБ спаси българската икономика

- Доц. Вазов, много или малко са университетите в България?
- Много са, цели 53. Ако Евростат направи изследване, сигурно ще се окаже, че България е с най-много висши учебни заведения на глава от населението.

- Как се стигна дотук?
- От една страна, държавата не обръщаше достатъчно внимание на проблема с оптимизирането на структурата на държавните университети, от друга страна – частният бизнес успя чрез различни формули да създаде свои университети.
Но ако тръгнем от още по-далеч, трябва да започнем с развенчаването на мита за уникалното образование у нас. Развитието на едно общество е функция от неговото образование – ако видим какво е днешното общество като манталитет, като мръсни улици, престъпност и т.н. и се върнем 20 години назад, ще видим какво е било образованието. Равносметката показва, че то не е било на достатъчно добро ниво. Имали сме политически манипулирано образование, където доносничеството е било основна морална категория. Другата формула на това образование е била огромната купчина нахвърлени знания, където най-важното е да знаеш колкото се може повече от тази купчина. Така на 40 години се оказваш интелектуално осакатен и безработен.

- Днес обаче откъде трябва да започне реформата?
- От пазара... той определя всичко. Вярно е, че държавата трябва да има своята роля, например да каже: ще финансираме няколко основни университета, 6-7 на брой, и в тях ще се прави фундаменталната наука, т.е. това, което не може да прави частният бизнес. Сред тях може да са Софийският университет, УНСС, Техническият университет, Медицинският, УАСГ... Другите университети за какво са й на държавата? И тя спокойно може да ги приватизира и дори в знак на добра воля да им остави цялата материална база. Но знаете ли какво ще се случи с тях? 90% от държавните ВУЗ-ове ще се превърнат в рухнали градски предприятия. Или някой частен ще ги купи заради материалната база.
Не ме разбирайте погрешно - проблемът не е единствено в ръководството на държавните университети. Просто ръцете им са вързани от цялата законодателна уредба. Тя не им дава възможност да вземат елементарни управленски решения.

- Скалата с рейтингите на висшите учебни заведения дава ли надеждна информация?
- За мен лично това е добра рейтингова система. За първи път се намери министър, който да каже: това е положението, осъзнайте кой къде се намира. Да, има и много недоволни; много казват, че системата не е точна, но в нея са толкова много показателите, че дори и по някои критерии да има леко отклонение, чрез други показатели то се изглажда. Не може например да си мислиш, че правиш икономика, а да си технически университет и да събираш 80-годишните професори да ти четат лекции от пожълтелите листове.

- Как ще коментирате идеята на БСП оценките от матурите да са вход за всички висши учебни заведения?
- Първо да се запитаме има ли нещо общо между нашата матура и Toеfel или SАТ? Нямам нищо против, ако някой колега иска да приема с оценките от зрелостния изпит, да го направи. Но да задължават всички, съм против. Защото например държа във ВУЗФ да се влиза с отделен изпит. В крайна сметка при нас 90% от студентите започват работа в големи банки, застрахователни компании или други финансови институции и в това е „малката“ разлика с други ВУЗ-ове... И българинът вече започва да я разбира и най-вече да си дава сметка, че безплатното образование вече не е големият престиж. Затова е готов да плаща по-високи такси и да се явява на по-сложни изпити.

- Преди време премиерът подхвърли следването на студентите да е безплатно за тези, които дадат ангажимент, че за определен период след завършването си ще работят в страната.
- Не виждам нищо лошо в това да получиш нещо безплатно и в следващите 5 или 10 години да си го платиш като вид договор - студентът сключва ангажимент, независимо дали към държавата или към банка - трета страна, че ще се издължи, като работи определен период или в съответната институция, или в страната.
Например ВУЗФ има договор с ДСК, в който студентът получава кредит, без да ипотекира нищо. В ролята на гарант се явявам аз. От финансова гледна точка съм защитен, защото банката директно ми плаща неговата такса. Учащият от своя страна си получава дипломата, когато си изплати кредита. Добрата новина е, че засега процентът на „лоши“ кредити от тази гледна точка е много нисък.

- Големият бизнес у нас готов ли е да инвестира в образование, защото като че ли се е оформила известна „дупка“ между изхода от университета и започване на работа по специалността. Как може да се реши този въпрос?
- Големият бизнес у нас отдавна е готов да инвестира в наука и образование. Силните корпорации от своя страна знаят цената на парите и искат само най-добрите. Средната работна заплата при тях е толкова висока, че дори и без да инвестират, имиджът им е достатъчен да привлекат най-качествените студенти.
От своя страна ние, като частен университет, не можем да възпитаме студентите в корпоративната култура на 20 големи фирми, а само да ги научим да мислят, да работят и знаят как, какво и къде. А вече всяка отделна корпорация може да ги възпита в своята корпоративна култура. Затова и във ВУЗФ много държим на стажовете след 2-ри, 3-ти и 4-ти курс, и то по сключени договори със съответните корпорации, застрахователи и банки. Защото не признаваме документи от други, случайни фирми. Благодарение на стажовете се изгражда още по-силна връзка студент – работодател и затова е толкова висока и успеваемостта на завършилите при нас. Работим и с НОИ, КФН, Сметната палата. Освен това обсъждаме учебните планове с тях. Представителите на големите компании също дават предложения и идеи кое е най-важно да знае студентът. Дори си позволяваме на пръв поглед нетрадиционни дисциплини като „поведенчески финанси“, т.е. как да се държим по време на криза в банката. Голямата грешка на държавните университети е, че не полагат достатъчно усилия в търсенето и комуникацията с бизнеса.

- Ниски ли са заплатите на българските професори на база качеството на образованието, което предлагат?
- Българските професори имат най-високите заплати. Един професор у нас е с натовареност по 180-200 часа годишно. За тези часове нетната му заплата е около 20 000 лв. Доцентът например получава между 80-100 лв. на академичен час – т.е. 45 мин, а професорът – по 100-120 лв.

- Ако това е вярно, защо процентът на корупция във висшето образование остава висок?
- Просто защото има търсене за покупката на изпити – предлага им се веднъж, втори, трети път; някой приятел ги моли за услуга... Има и много случаи, в които трети хора, посредници, взимат пари вместо самия професор и той дори не подозира. Факт е, че големите пари за „оправяне на изпити“ се взимат от администрацията. Например на професора често му се налага да търси дребни услуги от някой от администрацията и съответно след това му става задължен. След време въпросната секретарка или друг служител си търси услугата и така колелото се завърта.
В частните университети подобни практики са пресечени, първо, с много по-опростени административни процедури и със съответно по-високи такси за студентите. Специално във ВУЗФ съм уволнявал преподавател само за това, че се е опитал да продаде учебника си в аудиторията.

- Как стои въпросът с чуждите студенти?
- Проблемът е сериозен, свързан е най-вече с административните трудности при издаване на виза Д за образование. Най-важното е да разберем, че всеки чужд студент, живял и учил у нас 5 години, вече става посланик на страната и генерира доходи.

- А как може да се реши големият проблем с пазара на фалшиви дипломи?
- Хванатите с фалшиви дипломи да лежат по 5 години в затвора и да плащат по 50 хил. лв. глоба, защото за момента е много по-трудно да се установи кой ги е издал, отколкото кой ги е поръчал.

- Но като оставим настрана проблемите в образованието, кои трябва да са другите приоритетни сектори у нас?
- За мен, колкото и критики да търпи правителството на Бойко Борисов, е напълно правилно да се постави акцент върху инфраструктурата и строежа на магистрали. Защото именно такива сектори „влачат“ след себе си и много други отрасли.

- Кога според вас икономическото възстановяване, което статистиката вече две поредни тримесечия отчита, ще се усети и по портфейла на компаниите и джоба на домакинствата?
- Смятам, че има и голям процент български фирми, които бяха доста по-слабо ударени от кризата, защото бяха структурирали бизнеса си правилно и бяха заделили буфери за подобни ситуации. Те излизат от кризата в една добра кондиция. Казано по друг начин – ние бяхме една много „тлъста“ икономика. Всяка криза от своя страна обрязва излишните тлъстини и извайва структурата на бизнеса. Така се изчистиха излишните фирми в строителството, в недвижимите имоти, в туризма, в търговията.

- За банките и застрахователите премина ли най-лошото?
- Да, премина най-трудното. Това се доказва и от всички показатели на надзорните и регулаторните органи. Не можем обаче да пренебрегнем уникалното поведение на централната банка. Благодарение на всички регулации, които въведе тя, бе пресечен и най-малкият опит на някоя банка да извива ръце или да предприема излишни рискови операции. Категоричен съм, че адекватната политика на БНБ реши проблема на България и спаси икономиката.

- В икономически и социален план кои остават големите предизвикателства пред страната?
- Привличането на чуждестранни инвеститори, защото ресурсът на вътрешния пазар е достатъчен само за развитие на малък и среден бизнес.

- Ами еврозоната?
- Еврозоната е логичен път, от който не можем да избягаме. Не бива да има форсиране. За мен лично трябва да се бърза по-скоро за приемането ни в Шенген, отколкото за еврозоната, защото това е въпрос на национално самочувствие. Членството в Шенген носи моралния аспект, че си истински европеец, признат и равнопоставен.

Прочети цялата новина

Свързани новини: