Д-р Околийски: Всеки ден в БГ дете прави опит за самоубийство

През последните две години всеки ден средно едно дете прави опит за самоубийство, a двама възрастни слагат край на живота си. Най-възрастният човек, извършил суицидно действие през 2010 година, е бил на 97 години, а най-младият - едва на 8 години. Това съобщи д-р Михаил Околийски, ръководител направление "Психично здраве" в Националния център по опазване на общественото здраве (НЦООЗ). Д-р Околийски участва в пресконференция, посветена на отказа на държавата от приоритет "психично здраве". Информацията е от постъпили в НЦООЗ данни от регионалните центрове по здравеопазване и според д-р Околийски реалният брой на самоубийствата е много по-висок, съобщиха от Български хелзинкски комитет. Правителството от години не приема Националната програма за превенция на самоубийствата и не финансира Националната програма за психично здраве - в противоречие с поетите ангажименти пред ЕС и собствените си декларирани приоритети. В резултат България е страната с най-висок дял на успешните опити за самоубийствo в Европа (съотношението успешен опит към брой опити у нас е 1 към 2, в сравнение с 1 към 10 средно за ЕС), а самият брой на опитите нараства постоянно, съобщи д-р Околийски. Национална политика за психично здраве на гражданите на Република България (2006-2011) има за основна цел осигуряване на равен и адекватен достъп до психичноздравни грижи за всички хора с психични проблеми; изработване на стратегии за превенция на психичните заболявания, промоция на психично здраве, както и за борба със стигмата и дискриминацията на психично болните. Тя не е финансирана от 2007 година. Национална програма за суицидопревенция и суицидопрофилактика в Република България (2010-2016 г.) цели намаляване на честотата на опитите за самоубийство и на смъртността поради самоубийство. Тя продължава да не бъде приета и съответно финансирана. Д-р Красимир Кънев, председател на БХК, коментира, че заради липсата на финансиране на тези две програми, в страната липсват психично-здравни услуги в общността, а пътят пред успешната деинституционализация на деца и възрастни е блокиран. "Въпреки обещанията на България, въпреки сериозните препоръки, отправени от Европейската комисия в предприсъединителния период, въпреки делата пред Европейския съд по правата на човека - напредък не се отбелязва. Има разписана програма само за деинституционализация на децата в институциите за деца с тежки форми на умствена изостаналост, но не и на възрастните. Деинституционализацията на домовете за възрастни е забравена тема", каза още Красимир Кънев. "Никой не е застрахован от това в някакъв момент от живота си да развие психична болест и тази психична болест да го доведе дори до институция", каза д-р Христо Хинков, ръководител секция "Психично здраве в общността" в Националния център по опазване на общественото здраве. Адвокат Анета Генова, юрист в правната програма на БХК, критикува остро имитацията на деинституционализация, която се извършва в момента - и малкото хора, които напускат институциите, не са подготвяни за живот в общността, а твърде често самите алтернативни форми са в рамките на, или близо до, домовете. От НЦООЗ и БХК напомниха, че основанията за ангажимента на държавата в сферата на общественото психично здраве са продиктувани от една страна от изискванията, залегнали в Закона за здравето, а от друга - от директивите на ЕК за присъединяване на България към ЕС (за създаване и оторизиране на държавна структура в МЗ, отговорна за проблемите на психичното здраве). В допълнение, в Европейския пакт за психично здраве и благоденствие, приет през 2008 година, e договорено, че е необходима твърда политическа воля за издигане на психичното здраве до ранга на основен приоритет във всички страни-членки на ЕС; както и че трябва да се предприемат мерки на ниво ЕС, обединяващи отговорните политики и съответните партньори. В същото време, на фона на липсата на финансиране и задълбочаващите се проблеми в сферата на психичното здраве в България, Министерство на здравеопазването планира съкращаване на направление Психично здраве в Националния център за опазване на общественото здраве. "Това за нас е поредната илюстрация на отказа психичното здраве да остане приоритет на държавата, както е формулирано официално в момента", казаха организаторите от БХК. Те призоваха за спешно финансиране на програмите за психично здраве и за суицидопревенция и суицидопрофилактика, както и за отговорно държавническо поведение в сферата. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: