05/30/11 21:55
(http://e-vestnik.bg/)

Разобличете комисионера журналист!

Елена Кодинова

Преди време, когато още вярвах, че с работата си на журналист мога да направя света по-добър, независимо че живея в България, бях хванала един заместник-министър по бели гащи. Човекът си управляваше държавата тихо и кротко, а в същото време негови частни фирми печелеха търгове с обществени поръчки. Говорих с институцията, възложила обществената поръчка, и нейните юристи. Говорих със загубилите търга и техните адвокати. Оказа се, че са отпаднали, макар да са предложили по-изгодни оферти. Видях документите и на двете страни. Видях и делото, заведено в съда, с който търгът се обжалваше. С така събраните доказателства остана само да се обадя на зам.-министъра. Той междувременно беше разбрал, че нещо ровя, и звъннал на свой познат репортер от моя вестник, както и на главния ми редактор. Оставил си мобилния телефон да му се обадя, макар че аз смятах да го търся през пресцентъра на министерството, както ми се струваше редно. Още по-добре, си казах, и си уредих набързо среща.
Срещата беше паметна, защото никога преди

не съм била толкова близо до щастливо пенсиониране

Когато влязох в кабинета, там вече ме чакаха въпросният зам.-министър, негов медиен съветник и една папка. След моето възпитано “Добър ден” той веднага започна да крещи, че аз съм една подкупна журналистка, че някой ми е платил “да му ям краката” и той много добре го знае. Аз обясних спокойно, че единствените пари, които очаквам от това разследване и които смятам за редно да получа, са хонорарът от вестника ми. След като видя, че сплашването не ме разколеба и разтрепери очевидно защото съвестта ми бе чиста, обърна палачинката. “Да си говорим на “ти”, Елена”, стана изведнъж много мек той. Медийният съветник ме гледаше изпитателно. “Не мога да Ви говоря на “ти”, цял заместник министър сте!”, спазвах дистанция аз. Човекът обаче се беше подготвил. И някак леко смени темата: “Какво да ти кажа, толкова проблеми имам. Ето сега, трябва да разпределям пари от Европейския съюз за проекти. Ама не могат да пишат проекти, бе Елена! На кого да ги дам сега тези пари?”. Не можех да повярвам на ушите си: “Ама извинявайте, в България има почти 10 000 неправителствени организации с нужда от финансиране, все някоя може и да може да пише проекти”. Той обаче настоя, че греша: “Не, не могат! Ето ти например, ако направиш фондация и напишеш добър проект - ела при мен, ще ти дам финансиране. До 300 000 евро мога да ти дам”.
За частица от секундата си представих какво означава това. Общо взето - да си уредя живота. Начален капитал от 300 000 евро, за да започна някаква дейност, която може да ме превърне в независим от благоволението на работодателите човек. После ми стана смешно, тъй като си представих цялата верига - аз пиша проект, получавам финансирането,

отчислявам процент за добрия зам.-министър,

след това лъжа в счетоводството, за да оправдая сумите, без да съм ги оползотворила по предназначение, защото трябва да давам още подкупи - както започнеш, така ти върви. Пък и още с първия подкуп при спечелването на проекта щедрият с еврофондовете зам.-министър вече ще ме държи доживот в ръчичките си, ставам негово куче. Не, това не е за мен, си казах. Очевидно насмешката се е изписала на лицето ми, защото висшият чиновник продължи да ме убеждава. “Може да се включите с вашия вестник в комуникационната стратегия на ЕС и там мога да ви дам доста голямо финансиране.” Човекът се опитваше да си купи с брюкселски пари медийно спокойствие. Поне от нашия вестник, който в момента “му ядеше краката”. Аз го пренасочих към БНТ и продължих да ...

Публикувана на 05/30/11 21:55 http://e-vestnik.bg/11864/razoblichete-komisionera-zhurnalist/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване