Юлиан Войнов, експерт в Министерството на финансите: Наясно сме с рисковете, свързани с пакта „Евро+“

Еврозоната е политически продукт, въпреки че в същността си е финансово-икономическа система за създаване на единен и конкурентоспособен пазар. Политически погледнато, тази система е невъзможно да бъде изоставена въпреки съществуващите мнения Гърция да излезе от еврозоната или Германия да направи своя „миниеврозона“ със страни, които имат стабилна икономика. Политическото внимание е насочено към възможността валутният съюз да бъде запазен на всяка цена и мерките, които се предприемат на най-високото европейско равнище, са в тази посока – чрез разсрочване на дълг, чрез намаляване на лихвени проценти и други стъпки в тази посока. Аз лично ще бъда изключително изненадан, ако се стигне до разпадане на групата на 17-те.
По отношение на икономическата обстановка в България, валутният борд не позволява провеждането на независима парична политика. В тази връзка намалелите външни инвестиции и като цяло недостатъчен външен финансов ресурс водят до забавено излизане от кризата. Ние нямаме никаква перспектива пред себе си, освен влизането в еврозоната. Това е най-елегантният и единствено възможен начин, който страната би могла да постигне, за да се справи с ограничението на валутния борд.
Относно присъединяването ни към пакта „Евро+“ ще подчертая, че той дава възможност на страните да вземат решения на политическо ниво за повишаване нивото на конкурентоспособност на икономиките си. Пактът няма никаква задължителна сила спрямо правителствата на присъединилите се държави от гледна точка предприемането на конкретни мерки, наложени от Брюксел. Българското правителство и Министерството на финансите са наясно с рисковете, свързани с пакта, като въвеждане на единна корпоративна данъчна основа и изискването за увеличение на заплатите в държавния сектор да става с темп, равен на производителността на икономиката. Да не забравяме, че една от причините за настоящата криза и за макроиконономическите дисбаланси е именно бързото нарастване на заплатите в страната.
Преговаряйки за включването в Европейския осигурителен механизъм, което е различно от пакта „Евро +“, България успя да извоюва доста облекчени условия като изплащане на 50% намалени вноски за 12-годишен преходен период след влизането ни в еврозоната.

---

Георги Ангелов, икономист: Печелим от еврозоната, ако тя е стабилна

Преди година можехме да кажем едно изречение за еврозоната: България има полза от влизане в еврозоната. Сега вече казваме: България има полза от влизане в еврозоната при две условия - ако еврозоната не се срути, разбира се, и ако не трябва да платим твърде голяма цена за спасяването на фалиралите страни. Ако трябва да изкараме 5-10 млрд. евро, което не е невъзможен сценарий при фалиране на някоя голяма страна като Испания и Италия например, тогава не е толкова сигурно, че ще спечелим от влизане в еврозоната. В този смисъл вече се добавят допълнителни изисквания. При равни други условия печелим от влизане в еврозоната, но тя трябва да е стабилна и да не фалират повече страни. Иначе ще трябва да ги спасяваме, а при сегашното разпределение на квотите България ще трябва да плати доста.
Валутният борд у нас издържа на много предизвикателства и на сегашната криза, което не може да се каже за други страни, които бяха и в еврозоната като Гърция или имаха и собствена Централна банка като Румъния, която фалира. Съществува аргумент, че с влизането ни в еврозоната, ще изгубим конкурентоспособност. Този аргумент го слушаме още отпреди кризата, когато се твърдеше, че Румъния, Полша, Чехия, които могат да си обезценят валутите, ще се справят по-добре. Ако проследим какъв е растежът на износа, ще видим, че не се справят по-добре страните с плаващ валутен курс, отколкото страните в еврозоната или във валутен борд. Влизането в еврозоната не означава загуба на конкурентоспособност. Тя зависи от фундаментални фактори като производителност, инвестиции, образование, потенциал за икономика и те нямат никаква връзка с валутния курс или с валутния борд. Ако икономическата политика на България е лоша, това няма да ни спаси т.е. самата еврозона не решава фундаментални проблеми, ако те съществуват. Валутният съюз помага на тези, които си помагат сами. Тези, които не правят реформи, са зле, независимо дали са в еврозоната или извън нея, така че реформите и фундаменталните фактори са определящи за развитието, а монетарните системи правят по-лесно или по-трудно движението на икономиката.

Прочети цялата новина

Свързани новини: