От отказа от АЕЦ в Европа печели "Газпром"

Отказът на развитите държави от атомната енергетика ще е добре дошъл за руския монополист "Газпром", пише в. "Независимая газета". Не само Германия се отказва от "опасния мирен атом", Швейцария е взела решение да не строи нови АЕЦ и правителството й планира до 2034 г. да спре петте действащи централи.
Италия, която загърби ядрената енергетика още през миналия век след катастрофата в Чернобил, сложи край на дискусиите за връщане към "мирния атом".
Франция обяви, че не се отказва от атомните електроцентрали. Страната е най-големият производител и доставчик на електроенергия в Европа. Ядрените централи покриват 78% от нуждите от електричество на страната, за разлика от Германия.
Междувременно в Москва пристигна германският вицеканцлер и министър на икономиката Филип Рьослер, за да намери път към нови енергоизточници, които да компенсират затваряните АЕЦ.
В момента Русия покрива 32 на сто от газовите нужди на германците, отбелязва всекидневникът. Москва смята да се възползва от ситуацията и е готова да увеличи газовите доставки за Европа. Това обаче ще е удар върху руските потребители.
Защото още преди антиядреното решение на Берлин руското правителство предвиждаше да увеличи износа с 22 на сто, да вдигне със 78 процента цените за населението и да намали ръста на вътрешното потребление до 1 процент годишно.
Сега обаче новите потребности на европейците може да тласнат руските власти към още по-твърди решения, предупреждава вестникът.
Вчера "Газпром" увери, че хората в Русия няма да усетят никакъв недостиг на газ, посочва той, но цитира руски експерт, според когото вътрешните цени неминуемо ще нараснат, защото разработката на нови находища поскъпва. "Газпром" припомнил консенсусна прогноза, според която до 2020 г. Европа ще има нужда от 380 милиарда кубика вносен газ годишно, а до 2030 г. - от 440 милиарда, във връзка с което руският дял във вноса на европейските държави ще нарасне от 23 на 32 процента.
Руският концерн съобщил за "Независимая газета", че смята да увеличи добивите на природен газ до 640-660 милиарда кубика през 2020 г. Специалисти преценили като "най-логичен вариант" разработване на руските находища съвместно с чуждестранни компании. Освен това, Русия може да намери допълнителни количества газ, ако се откаже частично от доставките за Китай, с който продължава да води "много тежки преговори" за цените, пише изданието, като цитира руски бизнесаналитик.
"Газпром" може да отпусне за иновации баснословната сума от 2,7 трилиона рубли (близо 96,5 милиарда долара - б. р.), ако директорският борд одобри програмата за развитие на компанията до 2020 г., пише "РБК дейли". Концернът пръв сред държавните компании в Русия реагира на критиките на президента Дмитрий Медведев, "смъмрил" шефовете им през януари заради "ниското равнище на иновационна самосъзнателност", отбелязва вестникът.
Огромните средства са необходими на "Газпром", за да може след 10 години да притежава собствен аерокосмически комплекс и сондажни агрегати - последна дума на техниката, пояснява изданието. "Газпром" отказал официално да коментира параметрите на новите си планове. Близък до Кремъл източник на "РБК дейли" обаче заявил, че в Русия "нито една корпорация не е представила засега толкова мащабна програма".

---

Ядреното лоби в Германия се готви за правна битка с правителството

---

Ядреното лоби в Германия започва юридически действия срещу решението на правителството за предсрочно спиране на атомните електроцентрали, съобщи „Дойче веле“. Най-големият от общо четирите ядрени оператора в страната – концернът E.ON, обяви, че ще атакува пред съда данъка върху горивните елементи. По този повод икономическият министър Филип Рьослер предупреди: "Този данък помага да бъде решен проблемът с крайните хранилища за отработеното ядрено гориво. Затова не виждаме никаква нужда, заедно със сроковете за експлоатация да променяме и ядрения данък." В E.ON смятат, че решението на германското правителство за отказ от ядрена енергия ще причини на бранша загуби за милиарди евро.

Прочети цялата новина

Свързани новини: