Такова нехайно отношение към науката няма никъде в Европа

06/01/11 21:45
(http://e-vestnik.bg/)

Такова нехайно отношение към науката няма никъде в Европа

Учени от БАН искат финансиране и държавна политика за науката. Снимка: Булфото

Написаното във форумите показва, че със всеки изминат ден все повече учени осъзнават, че управлението е най-слабото, най-скандалното и най-фаталното място в науката на България. Скандалите по избори на директори на институти на БАН се точат от 20 години. Преди три години избухна огромен скандал и с избора на председател на БАН.

Днес (31 май, 2011) вестниците пишат за избирането за ректор в Свищов на научния ръководител на скандалния Красю черничкия. Последиците от тези скандални избори са фатални, защото те издигат на власт корумпирани началници, които спъват реформата и правят наука ни най-изостаналата и най-бедната в пределите на Обединена Европа. Тези скандални избори и форми на управление дълбаят пропаст между държавната наука и държавата. Те правят науката на България принципно различна от науката в развитите страни в Европа и света. Тази разлика се вижда много ясно, ако се съпоставят управлението на най-богатата и най-силната наука в света-тази на САЩ и българската наука, която е сред най-бедните. Например.

Разлика има в подбора на ръководните кадри

В държавната наука на САЩ ръководителите на държавните (националните) научни организации се предлагат от този, който дава парите за наука. Това е президента. Той предлага кой да бъде начело на National Science Foundation, National Institute of Health и другите големи държавни организации за наука. Той уволнява назначеният от него началник, ако той се издъни и не изпълни научните програми и стратегии за чиито реализиране е бил назначен.

В държавната наука на България ръководителите на Националния център за наука - Българска академия на науките – БАН не се назначават и не се уволняват от този който дава парите за наука. Те остават на поста по 2-3 и повече мандата, дори и когато ръководената от тях наука се срива и загива. Това е така, защото те се избират от Общо събрание, в което преобладават директори, които са назначени от същите началници в Управителния съвет и ръководството на БАН, които са ги избрали за директори. От 20 години този изборен фарс се представя за „демократичен”. Такава „демократична” изборна система няма никъде другаде по света. Тя е наше изобретение.

Разлика има и в изготвянето и управлението на научната стратегия

В държавната наука на САЩ научната стратегия се прави по искане на този, който дава парите. Той (президента) възлага на назначените от него началници на националните фондации и институти да разработят национална научна стратегия. Изработената от тях Национална научна стратегия става част от програмите за управление на президента и той има поет пред избирателите ангажимент за тяхното изпълнение.

В държавната наука на България научна стратегия няма от 20 години. У нас всеки учен сам си избира темите и задачите и работи това, което му се иска и което му е хрумнало на ум. За тази самоволна и произволна научна дейност нехаят тези които дава парите за наука. Те нямат никакъв ангажимент към произволно измислените от учените научни теми и задачи. Такава друга произволна наука няма никъде в Европа и света. Тя съществува само у нас.

Разлика има и в управлението на парите за наука

В държавната наука на САЩ парите за наука се управляват от този който ги дава. Той може еднолично да наложи вето и да спре дори и пари за научна дейност, които са били одобрени и отпуснати от парламента. Например предишният президент Джордж Буш наложи вето и спря 15 милиарда долара, които бяха отпуснати от бюджета на държавата за създаването на Ембрионални стволноклетъчни линии. Спирането бе мотивирано с това, че с тези пари ще се финансира научна дейност, която е ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 06/01/11 21:45 http://e-vestnik.bg/11887/pravitelstvo-i-parlament-nehayat-za-naukata/