УНИЦЕФ започва кампания "Чуй ме сега! Утре може да е късно!"

УНИЦЕФ започва на 1 юни Национална кампания за ранно детско развитие: "Чуй ме сега! Утре може да е късно!", съобщи организацията. Кампанията цели да информира обществеността за важността на ранното детство и нуждата за подкрепа, както и да набере средства за проекта на УНИЦЕФ "Училище за родители – Да пораснем заедно". Конференцията за ранното детство на тема "Да пораснем заедно" ще се открие в 13,30 ч. в хотел "Дедеман Принцес". Ранното детско развитие включва цялата необходима подкрепа за детето от пренаталното му развитие до осмата му година, за да може да бъде реализирано правото му на оцеляване, закрила и грижа, което ще му гарантира най-доброто развитие. Ранното детско развитие обхваща области като стимулиране на бебето, здравеопазване и пълноценно хранене, ранно учене, подкрепа на семейството, развитие на общността и др. Първите няколко години от живота оказват огромно влияние върху развитието и успеха на детето по-късно - от доброто здраве и резултатите в училище до самоуважението и социалните му умения. Детският мозък се развива изключително бързо в този период и връзките между нервните клетки в мозъка, се изграждат чрез взаимодействие с най-близките до детето хора и остават непроменени до края на живота. Емоционалната стабилност и чувството на доверие се изграждат също през първите няколко години от живота на детето и по-късно стават основа за всички важни взаимоотношения – с връстници, колеги, партньори и по-възрастни, и дори със собствените деца. Този критичен за развитието на детето период предоставя огромни възможности за човека, но е също така и период, в който тези възможности могат да бъдат изгубени. Неподходящото възпитание в първите години на развитието на детето по-късно прераства в чувство на неудовлетвореност от живота, нарушава отношенията, води до трудности в обучението, хранителни разстройства, високи нива на престъпност и насилие, зависимости, и други лични и социални проблеми. Очевидно е, че тези разстройства са много скъпи и трудни за лечение на по-късен етап от живота, като често лечението не води до резултат. Въпреки, че всяко дете се развива със свои собствени темпове, много проучвания показват, че развитието е най-бързо в периода преди навършване на три години. През този период, и особено по време на първата година от живота, малките деца обикновено живеят в защитеното пространство на домовете си и са напълно зависими от възрастните. Родителските умения са от решаващо значение за възпитанието на децата, за осигуряване на емоционална подкрепа, насърчаване на тяхното развитие и за установяване на успешна комуникация. Въпреки това е ясно, че голяма част от младите родители никога не са имали възможност да учат и да придобият умения за адекватна родителска грижа. Програмите и политиките за ранно детско развитие са инвестиция в бъдещето на държавата и нейното развитие, както икономическо, така и социално. Те носят допълнителни ползи и пряко допринасят за увеличаване активите на обществото, подобряват ефективността на всички инвестиции и решават проблема с нуждите на родителите от готово решение за отглеждането на децата. Интегрираните програми за най-малките деца спомагат и за елиминиране на неравностойното положение, което е един от начините за борба с бедността. Правилното познавателно и емоционално развитие през първите няколко години водят до неизмерими ползи по-късно в живота. Инвестицията в ранното детско развитие има коефициент на възвръщаемост от 10 % годишно. Ранната превенция има много по-ниска цена от тази, която би се платила по-късно за преодоляване на вече съществуващи здравни и социални проблеми. Целта на УНИЦЕФ е всяко дете да получи възможно най-добрия старт в живота. В настоящите икономически условия е по-важно от всякога ограничените ресурси да се инвестират разумно в подкрепа на семействата. Ранното детско развитие е отлична възможност, която може да определи бъдещето на хиляди деца в България. Част от кампанията на УНИЦЕФ е също и проектът "Училище за родители – Да пораснем заедно". Толкова много се знае за родителството, и толкова много неща родителите не знаят, че винаги се намира някой, който твърди, че родителите трябва да бъдат обучавани. Разбира се, полезно би било родителите да знаят повече, но е много важно как се провежда обучението им. Датският психолог Йеспер Юл твърди, че обучението на родители може да навреди много на родителите и децата, ако е прекалено опростено и се опитва да представи "рецепти". Според него родителите никога не трябва да стават "педагози" на децата си, тъй като връзката между тях трябва да остане индивидуална и неподправена. Ако родителите просто механично вършат, каквото ги съветват, това няма да проработи. Повече от всичко родителите са модел за подражание за децата си и трябва да се погрижат за себе си, за своите нужди и собствения си живот. Децата трябва да виждат това от своите родители. Добре информираните родители обаче, които биват насърчавани да поддържат близка емоционална връзка със своите деца и да оценяват своите собствени потребности като личности, имат много по-голям шанс да отгледат способни и истински щастливи деца. Опитът на УНИЦЕФ показва, че промяната на поведението на родителите изисква първоначално адресиране на техните знания и нагласи, чрез качествена и надеждна информация. Ето защо организацията и нейните екипи ще работят с всички структури, формиращи мрежата за подкрепа около родителите, за отговорно и атрактивно представяне на модерна и научно-обоснована информация за ползите от доброто родителство и съвети. "Училищата за родители – Да пораснем заедно" ще предоставят споделено пространство, в което могат да се срещат бъдещите родители и родителите на малки деца, да споделят и обменят своите мисли и опит. Особено важно е присъствието на подготвени специалисти, които придружават тези срещи. Целта е всички страхове, опасения и въпроси на бъдещите и младите родители да намерят пространство, в което да бъдат формулирани и споделени. Родителите ще получат информация за ранните способности и особености в развитието на кърмачето и малкото дете: езикът на новороденото – мускулен тонус, позата на тялото, движенията, промяната в цвета на кожата, плачовете; основните поведения на малкото дете: сън, хранене, отделяне, сексуална активност. За всяко поведение се включва – физиологична основа, развитие, индивидуални особености, развитие на връзката майка – дете; вокално изразяване и вокално подражание; кърмене – основните неща, които една майка трябва да знае (честота, положение на тялото, лична хигиена и др.); играта на кърмачето и малкото дете; говорно развитие; как да разговаряме с кърмачето и малкото дете; раздялата с майката и последиците от нея във възрастта от 6-7 месеца и 2 години; как да се държим с малкото дете след няколко дневна раздяла; психомоторна експресивност в ранна и предучилищна възраст и др. Ще се организират и ателиета за детска играчка, психомоторика, детска литература: тези дейности се осъществяват в специално оборудвани пространства, в които децата се занимават със специално обучени аниматори или психомоторни терапевти, а родителите наблюдават. Възможно е да се предоставя възможност на родителите да се включват в заниманията на децата си. Крайната цел е родителите да опознаят по-добре възможностите и интересите на своите деца и това да определя избора им на играчки, занимания, книги и пр. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: