Стара АЕЦ в Германия работи като увеселителен парк

Франс прес

В Германия, която реши да се откаже от ядрената енергия до 2022 година, стара атомна централа, която никога не е била пускана в експлоатация и се намира в Калкар (северозападната част) на брега на Рейн, е превърната в увеселителен парк. Манежи, сладоледи и пържени картофи в изобилие създават празнична атмосфера в старата централа, разположена на няколко километра от границата с Холандия. Преди време на тази централа са се възлагали надежди да се превърне в технологична перла.

В Калкар обаче нищо не се губи и всичко се преобразява. Дори внушителната охладителна кула е намерила ново предназначение. Припокрита с фреска от алпийския пейзаж, тя служи като външна стълба. В сградите на турбините и реактора сега има хотелски стаи, ресторанти и барове с декори от древен Египет или американския Запад. Посетителите могат да си поръчват ястия и напитки, включително и алкохол, според закупените пакети.

“Досега сме преобразили едва една трета от сградите”, казва Хан Гроот Обинк, директор на парка. Вътрешен басейн, спа център, бутици и баварско селище ще се появят през идните години, за да привличат повече посетители през зимата. За да бъдат спокойни някои подозрителни клиенти, “ние систематично уточняваме в брошурите си, че нямаме нищо общо с ядрената енергетика. Централата никога не е била пускана в действие”, подчертава директорът на увеселителния парк, който е холандец.

Много преди германското правителство да реши да затвори окончателно ядрените централи в страната до 2022 година АЕЦ-ът в Калкар се оказа “мъртвородено”. През 70-те години на миналия век Германия, Белгия и Холандия решиха да изградят в Калкар атомна електроцентрала от ново поколение със “свръхгенератор”, изключително ефективна и да работи с реактор с бързи неутрони (RNR).

Само че скоро след обявяването на идейния проект той поражда силни опасения. “Натрият, използван за охлаждане на бързите неутрони, се възпламенява при контакт с въздуха и водата”, припомня Вилибалд Куниш, един от някогашните противници на централата, а днес представител на “Зелените” в общинския съвет на Калкар. Той си спомня големите демонстрации от 1977 и 1982 година в Калкар, където се събирали десетки хиляди протестиращи и тези акции допринесли за възхода на партията на “Зелените”.

Изискванията за сигурност, които постоянно се променяли, поредицата дела, ядрените катастрофи в АЕЦ “Три майл айлънд”, САЩ, и в Чернобил, Украйна, както и петролният контрашок от 1986 година се превърнали в “гробокопачи” на свръхгенератора, чиято цена непрекъснато се увеличавала.

Окончателно проектът е погребан през 1991 година, след като вече бил погълнал 7 милиарда дойче марки или близо 3,5 милиарда евро. Четири години по-късно холандският предприемач Хени ван дер Мост, специалист по възстановяването на изоставени промишлени сгради, изкупува централата и околните терени (близо 500 хектара) за 3 милиона дойче марки или 1,5 милиона евро.

Днес “Вундерланд Калкар” посреща 600 000 посетители годишно и дава работа на близо 550 души в активния сезон, посочва Гроот Обинк. Куниш съжалява, че други проекти за възстановяване на мястото не са били одобрени. “Някои предлагаха да се направи център за възобновяеми енергии, но тогава все още не беше дошло времето за това. Тогава ние, еколозите, бяхме възприемане като луди”.

Във Франция свръхгенераторите Phenix и Superphenix също са изоставени. Световното търсене за реактори от четвърто поколение обаче продължава. Техните изпълнители ги представят като много добри заради по-ефективното използване на урана и трайното рециклиране на горивото.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: