Атанас Семов: Изборният ни кодекс противоречи с правото на ЕС

Текстове от Изборния ни кодекс, гласувани в НС, противоречат на европейското право в частта чужденци от страни на ЕС да избират и да бъдат избирани у нас. Това заяви зам.-председателят на РЗС Атанас Семов, предаде репортер на БГНЕС. Семов предупреди, че заради това държавата ни може да понесе санкции. Чужденци, от страни на ЕС, живеещи у нас, са лишени от правото да бъдат избирани - право, което е важна част от нашата визитка за Европа, допълни той. Става дума за чл.4 от Изборния кодекс. Договорът за функциониране на ЕС изрично урежда активното и пасивно избирателно право на чужденците на територията на съюза, започна изложението си днес проф. Жоел Ридо от Университета в Ница, Франция, консултант на ПП РЗС. Освен правото да избират или да бъдат избирани там се предвижда възможност за уреждане на изключения от общия режим, когато специфични причини в различни страни го налагат, поясни той. Основният източник за тези права е Директива от 1980 година, изменена през 1996 година и последната - от 2006 година, която се отнася за България и Румъния. Ограничения могат да бъдат налагани само, ако те бъдат обосновани и съобразени с общите принципи на правото на ЕС, както и да бъдат пропорционални на преследваните цели, аргументира се професорът от Франция. В противен случай се нарушава европейското право и може да бъде повод за образуване на дело срещу съответната държава, категоричен бе той. Другият консултант на партията проф. Констанс Грев от Университета в Страсбург, конституционен съдия в Босна и Херцеговина от квотата на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, специалист по сравнително конституционно право, направи сравнителен преглед как в различните държави на ЕС е приложено правото на ЕС по тези въпроси. В много от тях, в повече от 10 страни, правото на гласуване на чужденците не предизвиква никакви промени в националното законодателство. В Дания и Швеция правото на глас на чужденци е предвидено дори преди да се наложи в правото на ЕС. Но дори тези държави, които не са предвидили тази норма в конституциите си, трябва да се съобразяват с общностното право. В 17 държави-членки на ЕС се е наложило да се правят законодателни промени за правото на глас на чужденците, а в 5 от тях поправки е имало и в конституциите им, посочи проф. Грев. Може да приемем, че правото на глас може да бъде разширявано и ограничавано в някои европейски държави и в повечето държави то е разширявано, отбеляза проф. Грев. По изключение ограничение за избор на кметове има само в 3 държави - Унгария, Люксембург и Франция, каза проф. Грев в заключение. В чл.4 на Избирателния кодекс, приет в НС с мнозинството на ГЕРБ, ал.5 лишава от правото да бъдат избрани за кметове всички граждани на ЕС, които живеят в България, заостри отново вниманието към нормативния акт Атанас Семов. А в ал.6 те са лишени от правото да бъдат избирани за общински съветници гражданите от страни-членки на ЕС, които имат и друго гражданство в страна извън съюза, поясни той. Даваме срок на ГЕРБ от 2 седмици да внесат необходимите изменения в Изборния кодекс чрез промени, гласувани от НС, като отменят тези противоевропейски текстове, каза зам.-председателят на РЗС. И продължи - ако това не бъде направено на 15 юни ще поканим на среща всички посланици на държавите-членки на ЕС у нас, за да обсъдим с тях това грубо потъпкване на правата на техните граждани в България. Междувременно от РЗС ще сезират за това Комисията за защита от дискриминация. Ако е необходимо ще сезираме и ЕК, която да започне процедура, включително и пред Съда в Люксембург, заключи Семов. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: