Едва 10 на сто от работоспособните хора с увреждания работят

От близо 25 000 хора с увреждания, които са реално работоспособни, едва 10% са заети на пазара на труда. Това съобщи Минчо Коралски, Изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания, по време на националната конференция на тема "Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания: възможности и предизвикателства за България", съобщиха от БХК. Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ) е международен договор, приет от ООН. Тя задължава държавите да предвидят подходящи механизми за защита и гарантиране на човешките права на хората с увреждания. Конвенцията по ясен и категоричен начин определя задълженията на държавите за осигуряване на равнопоставено участие на хората с увреждания във всички аспекти на живота. Европейският съюз прие КПХУ през декември 2010 г. България е подписала конвенцията и допълнителния протокол към нея още през 2007 и 2008 г., но те продължават да не са ратифицирани. Така хората с увреждания в България не могат да се възползват от механизмите, които Конвенцията предвижда. Метин Казак, член на Европейския парламент, каза, че 80 млн души в ЕС и 650 млн в света са с увреждания. Нивото на бедност при хората с увреждания е с около 70% по-високо. Дамян Татич, член на Комитета по правата на хората с увреждания към ООН подчерта, че включването на хората с увреждания не означава само рампи, а и транспорт, както и достъп до информация и услуги. «Страните, които са ратифицирали конвенцията, са задължени да премахнат всякакво законодателство, което е в дисонанс с предписанията на конвенцията, и да приемат всички необходими нормативни актове, свързани с нейното прилагане и изпълнение», обясни Надежда Харизанова, държавен експерт в отдел "Интеграция на хората с увреждания" в Министерството на труда и социалната политика. Тя обяви, че в МТСП вече има действаща работна група около ратификацията и всички изисквания, свързани с нея. По думите й обаче деинстуционализацията на децата и възрастните с увреждания, проблемите в заетостта и образованието, са основните бариери пред ратификацията на конвенцията. Д-р Атанас Славов, експерт в Български център за нестопанско право, представи анализ на българското законодателство с оглед съответствието му с изискванията на конвенцията, и по-специално в областта на дееспособност на лица с увреждания и равнопоставеното упражняване на политически права. В същото време присъстващи в залата представители на неправителствени организации потвърдиха извода, че няма сериозни пречки пред ратификацията на Конвенцията в кратки срокове, следователно тя е възможна и наложителна. Самата ратификация не изисква всичко в законодателството и практиката да е готово, напротив, тя представлява поемане на категоричен ангажимент от страна на България за осигуряване спазването на принципите на Конвенцията. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: