От простотия - към сиромашия

Това малко напомня соцлозунг от края на 70-те, а би трябвало по-скоро да ни припомни “От развала към провала” на стария Стоян Михайловски…

Но кой днес знае Стоян Михайловски, кой ли е чувал за него…

Двете опорни думички са взети от 24-то майското слово на проф. Иван Илчев в Софийския университет. В него ректорът, оставил вече всяка надежда след безконечните препирни за пари с държавните институции, се отнася към по-висшата инстанция: “Бог да ни пази от сиромашия и простотия”… Ефектната реплика бе подета от жадната за скандали преса, набутана на вътрешна страница и удавена във водопад от репортажи за абитуриентските балове.

Но преди да се прехвърлим на тая сезонна тема, нека прочетем още една изключително ценна мисъл на друг един народен будител - представител на платен филмов канал. На не много лицеприятния въпрос, зададен му от репортер на “24 ЧАСА”, не са ли прекалено много сексът и насилието в предлаганите продукции, той отговаря дословно: “Всичко, което се показва там, са нещата, които ни заобикалят. При нас насилието и секссцените не са самоцел, те са част от приказката, която разказваме. (…) Като платен канал на нас зрителят всеки месец ни казва, че иска да ни гледа. Така излизаме извън регулацията на някои неща.”

Всичко, което ни заобикаля, е секс и насилие - в това ни убеждават и абитуриентските репортажи. “Без гащи на бала” - осведомява ни “ТЕЛЕГРАФ” и гарнира палавото заглавие със снимка на пернишка абитуриентка, която си събува прашките на паркинг.

Светлото бъдеще на нацията може и без гащи да навлезе в тоя живот, стига да се  е научило на най-важното - да брои до дванайсет! Може и някои други умения да му влязат в работа - както твърди “МОНИТОР”, софтуерна компания някъде по света била изисквала от служителите си да работят без дрехи. За доказателство под заглавието “Служители ходят голи на работа” има и благоприлична снимка на гола служителка пред два монитора. Номерът с гащите вече го умеем, сега и малко да поназнайвате нещичко за програмирането - и светлото бъдеще е пред вас, мили наши деца!

Със секса - добре, а какво става с насилието? Ето го и него - “Нервен комшия гърмя по рода на абитуриентка”. За съжаление на “24 ЧАСА” не улучил, но пък за радост на газетата, вбесен от неуспеха, “Кълцал с нож дядото на момичето”.

Така празнува светлото бъдеще на родината според българоезичната преса. Това според нея може да накара средния българин да бръкне в джоба си за левче, та да си купи вестник - както каза цитираният по-горе бизнесмен, щом хората си плащат, може да се поизлезе малко от регулацията. На онова, на което навремето му казвахме морал и уважение към личността, а днес - задръстенящина и липса на пазарно мислене.

Доколкото медийното мислене (колкото мислене е останало в българските медии) е вече изключително пазарно, не ни остава друго, освен да се присъединим към призива на ректора на Софийския университет.

Професор Илчев е историк и много по-добре от нас знае, че простотията на един народ неизбежно го довежда в един хубав ден до сиромашия. За радост на националните медии, които след това с наслаждение продават на сиромасите репортажи от простотиите, извършвани от самите тях.

Преди да се превърне в материална, сиромашията винаги започва като духовна. И Бог не може да ни помогне тук - той очевидно няма пазарно мислене. Не си събира вересиите…

Виж още текстове в блога на Румен Белчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: