Арт в свръхсекретния бункер на Тито

Франс прес

Ултрасекретно противоатомно скривалище на Тито в Босна - гигантски подземен свят, откъдето комунистическият лидер предвиждаше да ръководи Югославия в случай на нападение, се отваря за първи път за обществеността за изложба на съвременно изкуство.

Три постройки с бели фасади, разположени на около десет километра от Конич в подножието на планината Белашница в Южна Босна, по никакъв начин не дават възможност да се отгатне, че крият входовете на “военно съоръжение Д-О” - кодово име за най-сложното и най-голямо противоатомно скривалище на бивша Югославия.

Бункерът служи за място на международна изложба на съвременни художници, посветена на Студената война, от 27 май до октомври. Организирани са посещения с екскурзовод на бункера. Полковник Шериф Грабовица развежда посетителите в подземния свят на бункера и разказва как той, заедно с още няколко други военнослужещи, ползващи се с пълно доверие, е бил натоварен да пази това място от 1979 г., когато е приключило изграждането му, до април 1992 г. - началото на войната в Босна 1992-95.

В продължение на 13 години не разказах на никого какво правя. Дори съпругата ми не беше в течение, споделя този 63-годишен босненски офицер, който днес е пенсионер. Ние бяхме общо 15, шестима офицери и подофицери, както и девет цивилни, отговарящи за поддръжката на съоръженията. Бяхме подписали обещание да пазим държавна тайна, обяснява Грабовица.

Този подземен бункер, изграден в скала и с форма на подкова, е съставен от 12 блока с обща площ от 6 500 квадратни метра, предвидени да поберат 350 души. Зала за обеззаразяване, болница, десетки спални, зали за конференция, командни зали и зали за връзка следват една след друга в един тунел. Портрети на Тито 1892-1980 още украсяват някои от стаите.

Предвидени са били специални помещения за “маршал” Тито и неговата съпруга, както и за високопоставени политически ръководители. Макар и по-малко спартански от останалите, те не са и с натрапващ се лукс. В близост до стаята и офиса на Тито, в една голяма зала са разположени четири турбини на климатична инсталация, които работят 12 часа на ден. В друго помещение се намират два резервоара с по 25 тона дизелово гориво и два електрически генератора с мощност 550 киловата, германско производство, програмирани да се включат автоматично 18 секунди след прекъсване на електрозахранването.

Температурата се поддържа постоянно между 21 и 23 градуса, влажността на въздуха - между 60 и 70 процента, идеални условия за живот и работа, обяснява босненският главен сержант Алмир Гакич, който сега е комендант на бункера. Всички системи днес все още функционират отлично, казва Гакич. На югославската армия бяха необходими 26 години, от 1953 до 1979 г., за изграждане на това противоатомно скривалище на стойност 4,5 милиарда долара, според полковник Грабовица.

Тито обаче никога не дойде в бункера, казва със съжаление бившият военнослужещ, който се хвали, че е имал принос за това да попречи на югославската федерална армия да взриви съоръжението, когато се е изтеглила от Босна в началото на конфликта от 1992-1995 г. Наредиха ми да поставя на всеки от трите входа на бункера 1500 килограма експлозиви - количество, достатъчно, за да разруши целия подземен комплекс. Но аз прерязах жицата преди да напусна мястото, разказа той.

Маршал Тито, емблематична фигура на движението на необвързаните, се опасяваше преди всичко от чуждестранно нахлуване и бе осеял страната си с подземни бункери, използвани понякога в босненския конфликт. “По ирония на историята” бункерът, който никога не бе използван, “бе построен с предвиждането за ядрена война, докато ние тук бяхме свидетели на една “конвенционална”, особено кървава война”, казва Бранислав Димитриевич, специалист по история на сръбското изкуство и уредник на изложбата.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: