Олянта Умала и победата на “другото Перу”

Франс прес

Победата на Олянта Умала в президентските избори в Перу е бляскав реванш за цели региони от страната, за бедните индианци - последна грижа на икономическите елити. Но бъдещият държавен глава ще трябва да управлява, държейки сметка и за огромните социални очаквания, и за опасенията на пазарите.

Умала изгуби изборите през 2006 г., тъй като ужаси електората с предполагаемите си симпатии към държавния социализъм на венецуелския президент Уго Чавес. Този път обаче самият той заложи на страха - страха да не се върнат злоупотребите и жестокостта от времената на бившия президент Алберто Фухимори, управлявал от 1990 до 2000 г., ако спечели дъщеря му Кейко - съперничка отдясно на Умала.

Левият кандидат - особено в началото на кампанията, “настоятелно припомни на перуанците за корупцията на фухиморизма и свърза с нея Кейко, тогавашната “първа дама” на режима, посочва Луис Бенавенте, политолог от центъра за проучване на общественото мнение към Католическия университет в Лима.

Приоритет за Умала ще бъде да разпредели сред хората икономическия ръст (8,7 на сто през 2010 г.) в страната си - една от държавите с най-голямо неравенство в света. Процъфтяваща Лима (една трета от 28-те милиона жители) наред с благополучното крайбрежие и белия елит винаги е пренебрегвала вътрешно Перу - Андите или Амазония, особено индианските райони, подчертано и видимо недоразвити (60 процента бедно население в Андите и околността).

“Това е вот на изключените от обществото, на планинците и на амазонската джунгла, на “меднокожите” (индианците), които се чувстват загърбени при разпределянето на благата”, обобщава Жорж Ломне, директор на Френския институт за изследвания на Андите в Лима. Според историка става дума не само за вот на левицата, но в още по-голяма степен за “етнически вот на другото Перу”, осъществен с благословията на интелектуалците.

Всред безбройните социални конфликти икономическите елити би трябвало да предусетят това мащабно връщане на махалото, смята Бенавенте.
“В Перу либералният модел бе въвеждан с множество грешки, с много авторитарност и недостиг на съгласие. Стигна се до икономически либерализъм, който нямаше особен интерес от политически свободи и не прозря желанието за диалог в някои сектори. Този радикален подход жъне онова, което е сял през цялото време”, добавя експертът.

Качеството на образованието, ниските заплати и работата “на черно” (73 на сто от заетостта) нареждат Перу някъде на опашката сред страните в Латинска Америка; Олянта Умала събуди сред хората огромни надежди за по-добро разпределение на плодовете от рекордния икономически ръст през последното десетилетие (5 процента годишно).

“Голямото предизвикателство за него ще е да ги оправдае, да реализира конкретни политики в полза на бедните, да направи страната наистина по-справедлива и по-сплотена в социален план”, коментира Жо-Мари Бърт, политолог от центъра за латиноамерикански изследвания “Уола” в САЩ. Предварително обаче Умала ще трябва да спечели на своя страна инвеститорите и пазарите. Мнозина перуанци от седмици вече изнасят капитали и борсата се сриваше всеки път, щом скачаше неговият рейтинг.

За Умала “това е абсолютно определящо. Вече не става дума да убеди само перуанците, за да получи социална подкрепа, но и цялата икономическа общност”, предупреждава Бенавенте. “Трябва да даде убедителен сигнал, да демонстрира решимост, например като назначи министър на икономиката възможно най-скоро”, добавя той.

Като гаранция за бъдещето биха изглеждали според експерта имената на бившия министър Фернандо Савала и икономиста Курт Бурнео - приближени на бившия президент центрист Алехандро Толедо (управлявал от 2001 до 2006 г.), които се присъединиха към екипа на Умала между двата изборни тура.
“Няма да ви вземем кучето, нито ще конфискуваме на някого кокошката. Какви страхове бяха плъзнали само”, забеляза иронично в неделя вечерта говорителят на Умала Даниел Абугатас.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: