Първанов: Необходим е КСНС за рисковете пред финансово-икономическата стабилност

Президентът Георги Първанов се срещна днес последователно с вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков и с представители на икономическия екип на ПГ на Коалиция за България, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Тема на срещите, поискани от страна на Министерството на финансите и на ПГ на Коалиция за България бе предложения от правителството Пакт за финансова стабилност и в частност идеите за законодателни промени. Президентът на Републиката изложи своите виждания и позиция по дискутираната тема. БГНЕС публикува пълния текст на позицията на държавния глава по Пакта за финансова стабилност: Държавният глава споделя необходимостта страната ни да води предвидима, последователна и устойчива финансова политика. Това е особено важно както за периоди на сериозни икономически и финансови предизвикателства, така и за постигането и поддържането на политика на устойчиво развитие. Причината в настоящия момент правителството да предложи налагането на фискални ограничения чрез промени в законодателството са някои от препоръките на Европейската комисия, включени в Пакта "ЕВРО ПЛЮС". Една от заявените в този пакт цели се отнася до повишаване устойчивостта на публичните финанси и укрепване на финансовата стабилност като цяло. Изборът на конкретните политики и мерки обаче е оставен като изключително право на националните правителства при съгласуване с Европейската комисия. Стремежът за постигането на определени фискални параметри не трябва да бъде самоцел, а да бъде в контекста на по-широко обхватни политики, мерки и реформи, които да доведат до реално повишаване на конкурентоспособността на икономиката ни и ускорена конвергенция с икономиките на останалите страни-членки на ЕС. Особен акцент тук следва да бъде повишаването стандарта на живот на българските граждани. Държавният глава не приема създаването на извънреден механизъм за гласуване, тъй като това ще влезе в противоречие с общите конституционни правила за провеждане на този процес. Недопустимо е данъчни закони и то една малка част от тях, както и максималното равнище на бюджетния дефицит, да бъдат приемани от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички народни представители, т.е с мнозинство, с което се изменя самата конституция. В същото време правителството се формира с обикновено мнозинство и вот на недоверие се гласува с мнозинство, повече от половината народни представители. Поради това държавният глава е против предложените промени в конституцията и призовава те да бъдат оттеглени. Той предлага фискалните правила, по които бъде постигнат обществен консенсус да се запишат в Закона за устройството на държавния бюджет. Бюджетът на страната осигурява провеждането на правителствената политика във всички области. Според президента не е правилно на правителството да се определя таван на бюджетния дефицит под европейските изисквания при положение, че никой не може да предвиди за години напред дали променящата се макроикономическа реалност или форсмажорни обстоятелства няма да наложат нарушаване на горната граница на дефицита. Подобна практика би лишила следващите правителства от възможността да провеждат адекватна и гъвкава финансова политика, която да отговаря на конкретните икономически и финансови възможности. По-важно е акцентът да бъде поставен върху качествения контрол и ефективността на държавните разходи, а не върху моментния им размер. Мотивите по отношение на предлаганите данъчни промени са свързани с необходимостта от изграждане на предвидима и устойчива данъчна среда. Това би бил убедителен мотив, ако промяната засягаше всички видове данъци, които оказват влияние върху инвестиционната активност на бизнеса – непреките данъци и особено ДДС, както и някои местни данъци. Според президента по този начин остава впечатлението, че с тази промяна се отнема възможността за провеждане на политика от бъдещите правителства и тихомълком се решава един незавършил дебат за прогресивното подоходно облагане. Президентът изразява опасения по предложението за ограничаване на размера на публичния сектор до 40 % от БВП, имайки предвид ниската социално-икономическа база, от която тръгва България. Той смята, че ако такъв лимит бъде наложен, то следва да се предвиди възможност за допълнителни разходи за строго определени цели, като например ускорено усвояване на европейските средства, извършване на важни структурни реформи, постигане на целите в Националната програма за реформи и Конвергентната програма. Държавният глава поставя въпроса защо липсва регламент за максималния размер в процент от БВП на държавния дълг. Той предлага със Закона за устройството на държавния бюджет да бъде въведено задължително минимално равнище на фискалния резерв. По отношение на международния опит във въвеждането на фискални правила от такъв тип, президентът напомня, че той все още е твърде ограничен, за да се правят изводи за неговата ефективност. А там където такива ограничения са приети, те не са толкова рестриктивни колкото предлаганите у нас. Държавният глава подновява предложението си за заседание на КСНС по темата за рисковете и предизвикателствата пред финансово-икономическата и социална стабилност в България. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: