Tурската лира с очакван скок след изборите

Лирата, която се представи най-зле сред валутите на новоразвиващите се икономики през последните шест месеца, може да застане начело, ако най-големият скок в турската инфлация от десет години насам принуди политиците да повишат лихвите от рекордно ниските им нива след изборите този уикенд, предполагат участниците в анкета на „Блумбърг“.
Турската валута ще поскъпне с 4,5% и един долар ще се разменя за 1,51 турски лири към края на третото тримесечие, сочи средният резултат от 20 прогнози на анализаторите, попитани от „Блумбърг“. Така лирата ще надхвърли прогнозите за валутите на всичките 23 новоразвиващи се икономики. Средната прогноза се повиши от 1,535 за миналия месец.
Централната банка задържа ниските разходи по вземането на кредити от 6,25%, макар че Бразилия повиши лихвите си пет пъти през изминалата година, а Индия ги увеличи седем пъти. Турция обаче може да увеличи лихвените проценти до 6,5% през третото тримесечие, 7% през четвъртото тримесечие и 8,75% до октомври 2012 г., след като инфлацията скочи до годишни стойности от 7,2% спрямо 4,3% през май според средната прогноза на „Блумбърг“, компилирана от данни на 15 банки. Управляващата партия на премиера Реджеп Тайип Ердоган провежда проучвания на общественото мнение преди изборите на 12 юни.
„Очаквам увеличение на лихвените проценти след изборите, заяви в електронно писмо Мете Тунджел от Emerging Sovereign Group в Ню Йорк. Не знам колко голямо увеличение ще позволи правителството, но то вероятно ще е в рамките на 50 базисни пункта.“
Търговците на опции започват все повече да вярват, че лирата ще поевтинее, и плащат с 2,01 процентни пункта повече за правото да я продават, отколкото да я купуват. На 25 май те плащаха 2,5 процентни пункта, което представлява тримесечен рекорд.

Най-зле сред новоразвиващите се икономики

Ниските лихвени проценти понижиха стойността на лирата с 6% през изминалите шест месеца, в които тя се представи най-зле сред валутите на новоразвиващите се пазари, следени от „Блумбърг“.
Лирата поевтиня, след като управителят на централната банка Ердем Башчъ понижи лихвите със 75 базисни пункта (0,75 процентни пункта) между декември и януари и оттогава ги остави на непроменени нива от 6,25%. Башчъ ограничи банковото кредитиране в опит да се бори с инфлацията и да попречи на търсенето на вносни стоки да увеличи дефицита по текущата сметка. Изискванията за резервния капитал се увеличиха с 10 процентни пункта от декември, за да се намалят наличните суми, които банките могат да предоставят като кредити.
Банката повиши прогнозата си за инфлацията за 2011 г. от 5,9% до 6,9% на 28 април, като се оправда със скока в цената на петрола и данъците върху текстилните изделия. Прогнозата предвижда „ограничено затягане“ на паричната политика през второто полугодие и ръст на кредитите от 20-25%, заяви Башчъ.
Дефицитът по текущата сметка на Турция, който по изчисления на правителството ще е $39,3 млрд. (или 5,4% от БВП) през тази година, достигна $60,5 млрд. в 12-те месеца до март, след като растежът засили търсенето на вносни стоки.
„Централната банка ще се представя по-консервативно и ще започне да подготвя пазарите за вдигане на лихвата, пише в коментарите си Лан Нгуйен от Commerzbank във Франкфурт. Това ще даде глътка въздух на лирата, след като неконвенционалната парична политика я притискаше надолу от миналия декември насам.“
Последното проучване на централната банка за очакванията, изготвяно по традиция два пъти в месеца, показа за пръв път от февруари, че компаниите и финансовите институции очакват вдигане на лихвата в следващите три месеца до 6,5%.
Nordea Bank, най-големият кредитор в Скандинавския регион, покачи прогнозата си за лирата на 1,48 за долар при курс от 1,56 към 27 май.
„Въпреки твърдата вяра на централната банка в правилността на избрания пакет политики смятаме, че е възможно изненадващо увеличение на основната лихва от половин процентен пункт през юли“, пише в анализ от 6 юни Елизабет Андрю от Nordea Bank в Копенхаген.
Базираната във Франкфурт Commerzbank понижи прогнозата си за лирата и предвижда, че усилията на централната банка да забави икономиката ще се провалят, а дефицитът по текущата сметка ще скочи на 9% от БВП.
Кредитният рейтинг на страната може да се окаже под натиск, ако правителството срещне трудности с финансирането на дефицита по текущата сметка, посочва Moody’s. Агенцията поставя на Турция оценка Ba2, две нива под инвестиционния клас, с положителна перспектива. Standard & Poor’s й дава своя еквивалентен рейтинг BB, също с положителна перспектива, а Fitch Ratings й отрежда статут BB+, едно стъпало под инвестиционния.
„Вероятността от покачване на турския кредитен рейтинг през 2011 г. е висока, ако властите в страната се справят с дефицита по текущата сметка“, казва Гийом Треска от Credit Agricole в Париж. Той определя турските облигации като „привлекателни“.
Управляващата партия на Ердоган разполагаше с подкрепа от 49% в проучване на базираната в Истанбул Konsensus Arastirma от 1 юни. Рейтингът й на одобрение бе подпомогнат от втория по височина икономически растеж след този на Китай сред страните от Г-20 - 9,2% през четвъртото тримесечие на миналата година.

Бюджетен дефицит

Правителството планира да смъкне бюджетния дефицит до 2,8% от БВП при 3,6% за миналата година. Изчисленията на МВФ са за 1,7% през тази година, което е под германския (2,3%), френския (6%) и британския (8,6%).
Откакто Партията на справедливостта и развитието на Ердоган пое властта през 2002 г., БВП на човек от населението е скочил почти тройно, като миналата година е надвишавал $10 000 по данни на финансовото министерство. Борсовият индекс ISE-100 нарасна шесткратно в долари (почти два пъти колкото подобрението на MSCI Emerging Market Index), а доходността по основните облигации, деноминирани в лири, е паднала от над 50% на около 9%, сочат събраните от „Блумбърг“ данни.
„Във фискално отношение правителството се справя изключително добре, казва Кун Чоу, базиран в Лондон стратег към Barclays Capital, която на 30 май вдигна прогнозата си за лирата от 1,63 до 1,62 за долар. Помогнаха му изключително бързият растеж и високите данъчни постъпления, а държавните разходи бяха сравнително овладени. Икономиката е в добро състояние, няма причина за допълнителни разноски.“

Прочети цялата новина

Свързани новини: